2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1183/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
гр. С., 05.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1183 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Р. срещу решение № 250 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 826/09 г. на С. окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация Р. С. В., Е. С. М., Р. С. Д. и [фирма][населено място] оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 115 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 436/08 г. на Районен съд[населено място]. В отменената част е постановил ново решение, с което е отхвърлил предявения от И. Р. срещу Р. В., Е. М. и Р. Д. иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС Д. Х. Р. е бил собственик на 3/16 ид. ч. от ливада с площ 2.5 дка, землището на[населено място], м. „Солище”. Оставил е в сила решението в останалата му част.
Подадената срещу въззивното решение касационната жалба не подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията до изменението и с ДВ бр. 100/10 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Вещните искове са оценяеми, съгласно чл. 69 ГПК, като цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. В случая е предявен и разгледан иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за имот при данъчна оценка, съгласно писмо на Община[населено място] от 05.03.2008 г., в размер на 28.10 лв., затова не подлежи на обжалване. С оглед нормата на чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК, въззивните решения които не подлежат на обжалване влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Затова подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, касаторът дължи заплащане на общо 2 500 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на И. Г. Р. срещу решение № 250 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 826/09 г. на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Р. да заплати на Р. С. В., Е. С. М. и Р. С. Д. 1250 лв. разноски.
ОСЪЖДА И. Г. Р. да заплати на [фирма][населено място] 1250 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: