О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 89
гр.София, 08.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4664 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) – арг. от § 74 ПЗР.
Обжалвано е решение № 191/12.07.2017 г. по гр.д № 203/2017 г., допълнено в частта за разноските с определение № 763/08.09.2017 г. по същото дело, с което Окръжен съд – Перник, потвърждавайки решение № 1278/23.12.2016 г. по гр.д. № 3005/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 49 вр. чл. 53 ЗЗД е осъдил [община] и [фирма] солидарно да заплатят обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане на съсобствени недвижими имоти с идентификатор № 55871.640.1 и идентификатор № 55871.347.43 по КККР на [населено място], находящи се в [населено място], кв. Б. вода, осъществено при възложени от ответника [община] и извършени от ответника [фирма] през декември 2012 г. изкопни работи и корекция на река С., вследствие на което част от имотите (389 кв.м. от първия и 135 кв.м. от втория) са унищожени и засипани със строителни отпадъци, както следва: на И. К. – 475, 09 лв., на К. К.-А. – 475, 09 лв., на Д. К. – 475, 09 лв., на К. К. – 950, 18 лв., на Вита М. – 950, 18 лв., на Ц. Стоянова – 950, 18 лв., на Роза К. – 1425, 28 лв., както и обезщетения за имуществени вреди от отсичане на 7 бр. дървета в същите съъсобствени имоти, осъществено от работници на изпълнителя [фирма], натоварен от възложителя [община], както следва: на И. К. – 66, 25 лв., на К. К.-А. – 66, 25 лв., на Д. К. – 66, 25 лв., на К. К. – 132, 50 лв., на Вита М. – 132, 50 лв., на Ц. Стоянова – 132, 50 лв., на Роза К. – 198, 75 лв., ведно със законните лихви върху всяка главница от 01.12.2012 г. С въззивното решение са уважени и обратните искове на [община] против [фирма], като на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на общината сумата от общо 6 496, 12 лв. – сбор от дължимите обезщетения на Роза К., И. К., К. К.-А., Д. К., К. К., Вита М. и Ц. Стоянова, изразяващи се в стойността на унищожени и засипани със строителни отпадъци съсосбствени имоти и отсичането на 7 бр. дървета в тях, ведно със законните лихви от 14.08.2016 г., при условие, че [община] заплати обезщетенията по първоначалните искове.
Решението се обжалва от [фирма] и от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност.
[община] и [фирма] възразяват срещу касационната жалба на [фирма] и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Роза К., И. К., К. К.-А., Д. К., К. К., Вита М. и Ц. Стоянова, възразяват срещу касационните жалби и претендират разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба срещу решението с недопустим предмет – аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Въззивното решение е по гражданското дело, образувано по субективно и обективно съединени искове за обезщетение на нанесени имуществени вреди, всеки от които е с цена на иска под 5 000 лв. Ищци по главните искове са съсобственици на недвижими имоти, които са заявили претенции за обезщетение от увреждането на съсобствените им недвижими имоти съобразно притежаваните от тях идеални части в съсобствеността. В този смисъл е уточнението на исковата молба, находящо се на л. 41 от гр.д. № 3005/2015 г. по описа на Районен съд-Перник. Ищците съсобственици са обикновени другари в настоящото производство и с оглед естеството на спорното правоотношение всеки от тях е легитимиран да претендира и получи обезщетение спрямо правата в собствеността, които е доказал да притежава. Така исковете на Д. Л. К. (съсобственик на 3/ 12 ид. части от имотите) са с най-високата цена и са за сумите съответно 3 200 лв. и 750 лв.
Спрямо [община] и [фирма] са предявени субективно и обективно съединени искове за обезщетение на имуществени вреди, поради което [община] е предявила същите претенции спрямо третото лице помагач, което е привлякла [фирма] под формата на обратни искове.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на [община] за защита срещу подадените касационни жалби от [фирма] и от „Евро контрол и консулт“ в размер на по 200, 00 лв.
Неоснователни са претенциите за репариране на разноските на Роза К., И. К., К. К.-А., Д. К., К. К., Вита М. и Ц. Стоянова. Липсват доказателства, че адвокатското възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция е платено (т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 191/12.07.2017 г. по гр.д № 203/2017 г. на Окръжен съд – Перник, допълнено в частта за разноските с определение № 763/08.09.2017 г. по същото дело.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на [община] сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 191/12.07.2017 г. по гр.д № 203/2017 г. на Окръжен съд – Перник, допълнено в частта за разноските с определение № 763/08.09.2017 г. по същото дело.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на [община] сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва от [фирма] и [фирма] с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.