О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 89
[населено място], 08.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 44 по описа на Върховния касационен съд за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Ж. Д. Д. И. от[населено място], чрез пълномощника й адвокат Д. М., против определение № 393 от 6.08.2010 год. по ч. гр. д. № 229/2010 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определението от 27.04.2009 год. по гр. д. № 2769/2009 год. на СГС /написано САС/ и е прекратено производството по гр. д. № 229/2010 год. на ВКС.
Жалбоподателката поддържа становище за допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 254, ал. 2 ГПК, изразяващо се в липсата на законоустановен реквизит на определението относно страните, обуславящо липсата на валиден съдебен акт. Поддържа и, че обжалваният пред предходния тричленен състав на ВКС съдебен акт е постановен от С. градски съд, а не от С. апелативен съд, както е посочено в атакуваното с настоящата частна жалба определение. Поради това и иска прогласяване на неговата нищожност.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба и производството е прекратено, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Съображенията на жалбоподателката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са неотносими към настоящата хипотеза.
Частната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане частната касационна жалба против определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение на иск чрез спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело, предходният състав на ВКС е приел, че то не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на касационно обжалване. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привремен характер и неговото действие продължава до приключване на исковото производство. Позовал се е на даденото с ТР № 1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС разрешение, с което е прието, че ВКС се произнася по такава жалба само когато определението за обезпечение е постановено за първи път от въззивния съд. Тази хипотеза не е налице, поради което и оставил без разглеждане подадената против въззивното определение частна касационна жалба и прекратил образуваното по нея касационно производство.
Определението е правилно и следва да се потвърди. Обжалваното пред касационната инстанция по предходното частно производство определение е постановено от въззивен съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на Ж. Д. Д. И. за обезпечение на иска, предмет на гр. д. № 17994/2007 год. на СРС. Затова и с оглед задължителните указания по цитираното тълкувателно решение постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване.
Изложените доводи за нищожност на обжалваното определение са неоснователни с оглед наличието на визираните в чл. 254, ал. 2 ГПК реквизити, в т. ч. и относно посочване на страните по делото – жалбоподателят, какво е постановил съдът в акта си и обжалваемостта му пред друг състав на ВКС. Доколкото в определението действително е посочено по погрешка съда, постановил обжалваното пред предходния състав определение – САС, вместо СГС, то това не обосновава такъв порок, водещ до нищожност на съдебния акт, а представлява техническа грешка, отстранима и чрез посочването на обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 393 от 6.08.2010 год. по ч. гр. д. № 229/2010 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Ж. Д. Д. И. срещу въззивното определение по допускане на обезпечение и касационното производство е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.