О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София 21.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1328/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Варненската апелативна прокуратура срещу решение №66 от 08.05.2009 г. по гр. дело № 93/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение №1396 от 30.12.2008 г. по гр.дело №2547/2007 г. на Варненския окръжен съд за осъждане на П. на Република България да заплати на Ц. Р. П. сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършени престъпления от общ характер по чл.152, ал.2, т.1 и чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по ДП №1518/2005 г. по описа на I РПУ – В. , прекратено с постановление от 10.10.2007 г. на Варненската окръжна прокуратура.
Ответникът по касационната жалба Ц. Р. П., град В., оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Ц. Р. П., град В., подадена от пълномощниците му адвокат И адвокат Д. И. , срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне иска на Ц. Р. П., град В., срещу П. на Република България за сумата 20 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучено трудово възнаграждение поради повдигане на обвинение за извършени престъпления от общ характер по чл.152, ал.2, т.1 и чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по ДП №1518/2005 г. по описа на I РПУ – В. , прекратено с постановление от 10.10.2007 г. на Варненската окръжна прокуратура.
По жалбата на П. на Република България. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно отчитането на съпричиняването на вредоносния резултат поради конкретните данни за личността на ищеца и наличието на показания, сочещи извършване на тежки умишлени престъпления, както и относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №66 от 08.05.2009 год. по гр. дело № 93/2009 г. на Варненския апелативен съд по касационната жалба на Варненската апелативна прокуратура. Първият повдигнат от касатора въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като по делото не са налице каквито и да било доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, нито са правени възражения в тази насока, поради което и въззивният съд не е обсъждал тези доводи. Вторият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не се решава противоречиво от съдилищата. В съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По жалбата на Ц. Р. П.. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно възможността за обезщетяване и на евентуални вреди, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №66 от 08.05.2009 год. по гр. дело № 93/2009 г. на Варненския апелативен съд по касационната жалба на Ц. Р. П.. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установената съдебна практика. В съответствие с нея в обжалваното решение е прието, че на обезщетяване подлежат само вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Не се дължи обезщетение за евентуални вреди. Такова се дължи за пропуснати ползи само ако е установено съществуването на обективно оправдано основание за реализиране на ползата и вече са били предприети или са щели да бъдат предприемат действия за реализиране на ползите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №66 от 08.05.2009 г. по гр. дело № 93/2009 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.