ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
София, 20.11. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2360 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати С. и К. като процесуални представители на И. Х. И. от гр. С. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 22.ІІ.2008г. по в.гр.д. № 858/2007г. в уважителните му части за сумата 5000лв. и 200лв. разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Старозагорския РС от 29. Х.2007г. по гр.д. № 514/2007г. в отхвърлителната му част за сумата 5000лв. и в частта за разноските и мвместо него е постановил друго, с което е осъдил И. Хр. И. да заплати на И. В. З. от гр. Ст. Загора 5000лв., представляващи неизпълнено задължение по договор за заем от 01. ХІ.2004г., както и 200лв. д.т. Първоинстанционното решение в останалата му обжалвана отхвърлителна част за разликата над 5000лв. до 8000лв., както и по претенцията за установяване правото на собственост на И. З. и З. З. върху точно посочени движими вещи и за ревандикацията им, е оставено в сила.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел въз основа на показания на свидетели, договор за срочен влог от 01. ХІ.2004г. за сумата 5000лв., сключен между Ив. И. и ДСК – клон Ст. Загора, и операционна бележка от същата дата, че сумата 5000лв. за откриването на срочния влог на името на ответника е преведена по сметката му от ищеца, негов дядо, и представлява даден му заем. Договорът за заем е неформален и реален, като предаването на парите е установено с документа за превода.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – формата на договора за заем, който е решен в противоречие с практиката на ОСГК на ВС, изразена в решение № 37/25.VІ.1969г. по гр.д. № 32/1969г.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. В посоченото и представено в тази връзка решение на ОСГК на ВС по гр.д. № 32/1969г. е прието, че с оглед разпоредбата на чл.133 б. „в” от ГПК /отм./ с показания на свидетели не може да се установява, че прехвърлянето през 1965г. на сумата 800лв. от влога на ищеца във влоговата книжка на брат му, без да е било указано основанието за това, е направено като заем.
Договорът за заем за потребление е неформален договор. За валидността му в закона не е предвидено изрично изискване за спазване на форма при сключването му. Писмена форма е необходима само за доказване сключването на такъв договор на стойност над 1000лв. в предвидените в чл.133 ал.1 б. “в” от ГПК /отм./ случаи. Изводът на въззивния съд в разглеждания случай е в съответствие с това и с посочената разпоредба /в редакцията й по ДВ бр.64/1999г., в сила към 01. ХІ.2004г./, по силата на която свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000лв., освен ако са сключени между роднини по права линия, каквито са ищецът З ответникът И. – съответно дядо и внук.
Соченото от касатора решение по гр.д. № 32/1969г. е съобразено с уредбата на допустимостта на свидетелски показания към релевантния за разглеждания с него случай момент /редакция на ГПК /отм./ по ДВ бр.90/1961г./, но не е в съответствие с уредбата към момента на възникване на правоотношението между страните, предмет на разглеждане по настоящото дело. А това обуславя неоснователност на твърдението на касатора за решаването от въззивния съд на съществения въпрос за формата на договора за заем за потребление в противоречие с практиката на ВС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, постановено на 22.ІІ.2008г. по гр.д. № 858/2007г., в частите му, с които в тежест на И. Х. И. са присъдени 5000лв. по договор за заем от 01. ХІ.2004г. и 200лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: