О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N..89
гр.София 09.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4876/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. П., П. Б. П. , И. Б. П. , С. П. Х. , Н. П. Х. , Р. П. Я. и Р. П. В. , всички чрез адв. З, както и Т. С. П. чрез адв. Р, са подали касационна жалба вх. № 2* от 13.05.2008 год. срещу въззивното решение № 345 от 04.04.2008 год. по в.гр.дело № 1337/2007 год. на Варненския окръжен съд, гр.отделение, трети състав, с което е оставено в сила решението от 26.04.2007 год. по гр.дело № 7937/2006 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу М. Й. М. и И. И. М. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ № І* в кв.25 по плана на с. С., общ. Д. Чифлик с площ от 1475 кв.м., при граници: УПИ І-105, УПИ ІІІ-96, УПИ ІХ-96, улица, улица, основан на твърдения за придобиване по наследство от С. П. С. , а последният от своя страна чрез договор за покупко-продажба от 22.01.1952 год., а в условията на евентуалност – по давност за периода 1952-1996 год. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 925 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 1073/2006 год. ІV-б г.о., решение № 1* от 29.09.2003 год. по гр.дело № 1633/2002 год. ІV г.о. и решение № 1* от 07.02.2002 год. по гр.дело № 276/2001 год. ІV г.о.; б/ противоречиво решаван от съдилищата въпрос с позоваване на решение от 27.06.2006 год. по в.гр.дело № 173/2006 год. на Варненския окръжен съд.
Ответниците по касация М. Й. М. и И. И. М. от гр. В. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователността на ревандикационния иск е, че липсва идентичност между имота, чието владение е получил наследодателят на касаторите С. П. С. по договора от 22.01.1952 год. и процесния имот, така както е индивидуализиран в исковата молба. Изводът за липса на идентичност е основан на отсъствието на данни в договора за местността, в която се намира имота, респ. номера на същия, с който е бил отразен в действащия към онзи момент кадастрален план и дворищнорегулационен план, както и на обстоятелството, че е налице съвпадане само на две от границите. Прието е, че дори и да се приеме факта на непрекъснато владение от С. П. С. за твърдяния период, то същото е било осъществявано по отношение на имот различен, макар и граничещ с процесния.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване вх. № 3* от 02.10.2008 год. не се конкретизира в какво се изразява твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, илюстрирана с представените решения. Очевидно позоваването на решение № 1* от 29.09.2003 год. по гр.дело № 1633/2002 год. ІV г.о. е във връзка с оплакването за необоснованост на въззивното решение, с което се приема, че липсва идентичност между имота по договора от 22.01.1952 год. и процесния УПИ ІІ-105 в кв.25. За да достигне до този извод въззивният съд е кредитирал първоначалното заключение на съдебнотехническата експертиза, прието от районния съд, както и допълнителното заключение, изслушано във въззивното производство. Докато първото заключение изхожда от сравняване на границите на имот пл. № 105 по плана от 1934 год., така както е записан в оригиналния и препис от разписния лист за с. С. от една страна, с границите на имота, описан по договора от 22.01.1952 год., то приетото от въззивния съд допълнително заключение е съобразено и с проведена улична регулация между имоти ІІ-105 и І-93 и липсата на регулационни промени и данни за уреждане на сметки по регулация. Следователно, изводът на съда за липса на идентичност не е основан единствено на записванията в разписния лист за с. С., според които имотът се води на името на Ж. Г. Т. съгласно нотариален акт № 150/1966 год., а и на преценката на данните, съдържащи се в договора от 22.01.1952 год., на показанията на разпитаните по делото свидетели и на други писмени доказателства. Случаят, който третира решение № 1* от 29.09.2003 год. по гр.дело № 1633/2002 год. на ВКС, ІV г.о. е неотносим към процесния, защото с касационното решение е потвърдено решение, с което е бил отхвърлен иск за ревандикация, като е прието,че единствената индиция за претендираното право на собственост-записванията в разписния лист е останала изолирана и неподкрепена с други доказателства.
Неотносимо е също така и решение № 1* от 07.02.2002 год. по гр.дело № 276/2001 год. ІV г.о. на ВКС, с което е отменено въззивно решение, с което е бил уважен иск по чл.108 ЗС, доколкото окръжният съд се е позовал на свидетелски показания, които не идентифицират имотите нито по площ, нито по местонахождение и характеристика.
Последното от представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение № 925 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 1073/2006 год. на ВКС, ІІ г.о. е посветено на суверенното право на решаващия съд да кредитира показанията на една група свидетели и съответно да не дава вяра на показанията на друга група свидетели, но не е относимо към процесния случай, и в частност изводите на въззивния съд за липса на идентичност.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК също не е налице, тъй като решението от 27.06.2006 год. по в.гр.дело № 173/2006 год. на Варненския окръжен съд е потвърдено с коментираното по-горе касационно решение № 925 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 1073/2006 год. на ВКС, ІІ г.о.
В заключение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 04.04.2008 год. по в.гр.дело № 1337/2007 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав по жалба вх. № 2* от 13.05.2008 год.
Осъжда И. С. П., ЕГН **********; П. Б. П. , ЕГН **********; И. Б. П. , ЕГН **********; С. П. Х. , ЕГН **********; Н. П. Х. , ЕГН **********; Р. П. Я. , ЕГН **********; Р. П. В. , ЕГН ********** и Т. С. П. , ЕГН ********** да заплатят на М. Й. М., ЕГН ********** и И. И. М. , ЕГН ********** сумата 500/петстотин/лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ