О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 10.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5323 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Х. срещу решение № R-I-15 от 12.03.2008 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 796 от 2007 г., с което е изменено решение № 374 от 09.06.2005 г. по гр.д. № 3* от 2003 г. на Бургаския районен съд, като по същество е уважен предявеният от Д. С. Х. срещу Я. П. М. установителен иск за собственост върху 221,62/1070 кв.м. ид.ч. от УПИ VI-40 в кв.14 по плана на с. И., община С., обл. Бургаска, отхвърлен е иска за собственост за разликата до пълния предявен размер от 586,94/1050 кв.м. ид.ч. от същия парцел **** е обезсилено решението по предявения иск за признаване за установено, че ответникът Я. П. М. е собственик на 452,95/1050 ид.ч. от този парцел, като производството в тази част е прекратено.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 597 от 29.06.1994 г. по гр.д. № 447 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. и № 1* от 18.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВС, Четвърто г.о.
Пълномощникът на ответника по жалбата Я. П. М. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Посочените от касатора в изложението му към жалбата и представени от него решения на ВКС се отнасят до това, какви са идеалните части на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели съгласно чл.31 от ЗТСУ /отм./. Този въпрос обаче е неотносим към спора по настоящото дело, тъй като съсобствеността между страните по делото върху процесния парцел ****span lang=EN-US>VI-40 от кв.14 по плана на с. И. е възникнала не по силата на регулация, а в резултат на сделки – договора за продажбата на ид.ч. от парцела от Я. Х. на ответника Я, отразен в нотариален акт № 1* том II, нот.д. № 907 от 30.05.1980 г. и делбата по гр.д. № 286 от 19.05.1986 г. на Бургаския окръжен съд. Поради това в настоящия случай не намира приложение нормата на чл.31 от ЗТСУ /отм./ за определяне на идеалните части на съсобствениците в образувани по силата на регулация общи парцели. Ето защо, правилно при решаване на спора за размера на притежаваните от касатора ид.ч. от процесния парцел ****ъззивният съд въобще не е приложил чл.31 от ЗТСУ /отм./. Тоест, във въззивното решение не е налице произнасяне на съда в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС по чл.31 от ЗТСУ /отм./, поради което и не е налице основанието на чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № R-I-15 от 12.03.2008 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 796 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.