О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София 29.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 778/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ж. Н. Г. чрез нейния процесуален представител адв. И. М. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 19.12.2008 г. по гр.д. № 3422/08 г., с което след частична отмяна на решението от 04.02.2003 г. по гр.д. № 10164/ 2000 г. на Софийски районен съд е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Ж. Н. Г. против Е. С. Ш. и А. С. Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на таванско помещение № 2, при съседи : д-р Р, север С. Ш. , изток-калкан, запад- коридор по нотариален акт, а по архитектурен план от 20.04.1956 г.- таванско помещение № 1, таванско помещение № 3, калкан и коридор, находящо се на таванския етаж на сградата на ул.”Н” № 58 в гр. С.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация А. С. Ч. и Е. С. Ш. чрез своя пълномощник адв. М. К. в писмено възражение изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
За да намери за неоснователен предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява спорното таванско помещение № 2 да е идентично по граници и площ с описаното в нот. акт № 4/ 2000 г., от който ищцата извежда правата си. Изводът е основан на заключението на тройната съдебно- техническата експертиза, която е установила, че съществуващото на място таванско помещение под № 2 е с площ по- голяма от описаната в нотариалния акт, включва таванско помещение № 2 и част от таванско помещение № 1 по архитектурния проект на сградата, като таванският етаж е изпълнен в отклонение на одобрения през 1955 г. архитектурен проект. С гласни доказателства по делото е установено, че в границите, посочени от вещото лице, процесното таванско помещение е владяно от праводателката на ответниците С от около 1956 г., а след това се владее от нейните дъщери – ответниците по иска Е. Ш. и А. С. Оттук въззивният съд е заключил, че ответниците са придобили правото на собственост на основание давностно владение.
В касационна жалба и изложението към нея не са формулирани конкретно материалноправните и процесуалноправните въпроси, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не се цитира практика ВКС, имаща задължителен характер или постановена по сходни казуси, нито се обосновава в каква насока разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да може да се прецени дали са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Акцентира се върху това, че изводът на въззивния съд за липса на идентичност между владяното от ответниците таванско помещение № 2 в сградата с това, върху което в полза на жалбоподателката е било учредено вещно право на ползуване с нотариален акт № 4/ 2000 г., е изведен въз основа на свидетелски показания и заключението на разширената съдебно техническа експертиза, без да се обсъдят и останалите доказателства по делото. Тези доводи са по правилността на въззивното решение и са относими към касационните основания за обжалване по чл. 281 ГПК, но не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и съответно не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Не се оправдава от данните по делото доводът на жалбоподателката, че съдът се е произнесъл относно друг обект, който не е включен в предмета на делото. Предявен е иск за ревандикация на таванско помещение № 2 в сградата в гр. С., ул.” Неофит Р. №* при граници на същото: юг- д-р Р, север- С. Ш. , изток- калкан и запад – коридор. С атакуваното решение съдът се е произнесъл относно този обект, като е отхвърлил предявения иск. Изводите на съда, според които таванско помещение с граници и площ, както е описано в нотариален акт № 4/2000 г. и в исковата молба, не съществува, а това, което се владее от ответниците, е различно по площ и съседи, касаят въпроса за идентичността на таванските помещения, който е бил въведен като спорен по делото и е станал част от предмета на доказване, който съдът е бил длъжен да обсъди като относим към изхода на спора.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 19.12.2008 г. по гр.д. № 3422/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: