О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 04.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 473 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” А. срещу решение № 25/14.04.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 1277/2007 г., с което е оставено в сила решение от 06.03.2007 г. на Софийски районен съд /СРС/, отхвърлящо иск на “З” А. срещу З. “Български имоти” А. с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ вр. с чл.402 ал.1 ТЗ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване – че решението е в противоречие с практиката на Върховния административен съд /ВАС/ и Върховния касационен съд /ВКС/ по съществен материално-правен въпрос, а именно налице ли е изрично упълномощаване от собственика на МПС на управляващия го с оглед разпоредбата на чл.78 ЗЗ /отм./ и чл.4 и 7 от Наредба № 18 за задължителното застраховане.
Ответната страна – З. “Български имоти” А. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая визират разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материално-правен или процесуално-правен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая СГС не е изложил правни аргументи относно упълномощаването на водач на МПС от собственика на последното, които да са различни от правните аргументи в цитираното от касатора решение № 556/04.10.2005 г. на ВКС, нито дори на решение № 7969/2005 г. на ВАС, макар че различието между практиката на ВАС и ВКС не попада в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, визираща различие на въззивното решение с практика само на ВКС, нито на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото в случая не се касае до административен спор. Щом това е така, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на “З” А. срещу решение № 25/14.04.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 1277/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.