О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 89
гр.София 16.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 671/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Д. Г. Д. с фирма „Е” от гр. Т., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р. Я. от АК-Враца срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 995/24.06.2008 год., постановено по гр.дело № 368/2008 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Мездренския районен съд № 364/25.02.2008 год. по гр.дело № 720/2006 год. в осъдителната му част, въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „К”АД, гр. М. иск по чл.236, ал.1 ЗЗД за сумата 1 800 лева – наем за ползуване на четири броя диамантени ролки за зъбошлайфане заедно със законните последици. Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане за наемна цена за разликата до предявения размер от 7 200 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и неправилно отхвърляне на предявения иск. Позовава се на влезли в сила съдебни актове на Мездренския районен съд и на Врачанския окръжен съд по аналогични спорове между същите страни, които са противоречиви, въпреки че касаят искови претенции със същото правно основание. С оглед съдържанието на изложението и приложените четири броя съдебни решения може да се приеме, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „К”АД, гр. М. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но въпреки процесуалната й допустимост, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съд по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата 5 400 лева и след частична отмяна е отхвърлил изцяло иска за разликата от 1 800 лева до предявения му размер. Прието е, че искът по чл.236, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищецът не е доказал наличието на наемни правоотношения между страните през процесния период във връзка с ползуването на процесните комплекти диамантени ролки за зъбошлайфане от страна на ответника. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства /при съобразяване с разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.254 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса/ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Касаторът не е посочил в изложението си същественият материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който според твърденията му е решен противоречиво от съдилищата. Различният резултат в представените към жалбата съдебни решения по аналогични спорове между същите страни за предходни периоди се дължи на различните факти по конкретното дело и е обусловен от представения по всяко едно от делата доказателствен материал. Видно от съдържанието на касационната жалба, наведените от жалбоподателя доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяните процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и извършената от въззивния съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение в частта му за разноските по отношение на присъденото с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 550 лева. Искане за намаляване поради прекомерност на договореното и заплатено от ответника възнаграждение на процесуалния му представител, ищецът не е правил в хода на производството пред въззивния съд, нито пък е налице уговаряне на необосновано висок размер на адвокатското възнаграждение, което видно от данните по делото е общо в размер на 2 100 лева за двете съдебни инстанции.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 995/04.07.2008 год., постановено по в.гр.дело № 368/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: