ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
София, 10 юли 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 916 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1763/04.11.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2999/2013, с което е потвърдено решение № 3308/24.07.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 1618/2013, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, както и за обезщетение за недопускане до работа по чл. 225, ал. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „М. у.”, П., представляван от Б. Л., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за преклудирането на възможността ищецът да се позовава на нови факти и обстоятелства и по материалноправните въпроси: въвеждането на изискване за стаж по определена специалност, включва ли изискването за образование по същата специалност, може ли това изискване да се въведе с нова длъжностна характеристика, както и за необходимостта, освен да се яви лично, възстановеният на предишната длъжност работник да заяви изрично готовността си за това, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Л. П. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. В частта за обезщетението за недопускане до работа по чл. 225, ал. 3 КТ решението не подлежи на обжалване, тъй като цената на този иск е под 5.000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата се е явила на 26.11.2012 г. и е възстановена на работа при ответника по безсрочен трудов договор като „ръководител в отдел строителство”, за заемането на която по решение на Академичния съвет се изисква висше образование строителен инженер, степен магистър, стаж по специалността „П.” не по-малко от 5 години и заемане на ръководна длъжност по специалността не по-малко от 5 години. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № Р-2477/03.12.2012 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липсата на необходимото образование за длъжността – ищцата има завършено висше образование строителен инженер, степен магистър, но не по специалността П./ССС, както се изисква от приетата от ректора длъжностна характеристика.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият от поставените правни въпроси обуславят решението по делото, останалите го обуславят, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. В исковата молба ищцата се е позовала на незаконност на нововъденото изискване за образование по специалността П. и го е квалифицирала като злоупотреба с право, която правна квалификация не обвързва съда. Останалите правни въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят може да въведе изисквания за образование по определена специалност, но също възможно e да въведе изисквания за стаж по определена специалност, без изисквания за образование по същата специалност, което може да стане както в длъжностна характеристика, така и в друг акт на работодателя.
Ответницата по жалбата Л. П. П. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1763/04.11.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2999/2013 в частта, в която са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу същото решение в частта, в която е уважен иска за обезщетение за недопускане до работа по чл. 225, ал. 3 КТ.
Определението, в прекратителната част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора „М. у.”, П. съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.