1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2597/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. О. П. ,чрез пълномощник адв И. А. , срещу решение №461 от 12.04.2019г г. по в.гр.дело № 5/2019г. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение №4490/08.11.2018г на Варненски районен съд. Отхвърлени са исковете на Д. О. П. ,предявени срещу ответницата Р. П. на основание чл. 124,ал.4 и ал.5 ГПК да бъде установено,че документ представляващ съобщение/призовка, находяща се на л.45 от гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС – Варна,в частта в която е удостоверено,че е връчена на 25.02.2011г. на Д. О. П. е неистински документ, което е престъпно обстоятелство по чл. 308, ал.1 НК , както и че друг съставен частен документ ,представляващ писмен отговор/становище с вх. № 19152/14.06.2011г., в частта в която му е придаден вид, че изхожда от Д. О. П. и обективира изявление за признание на иска е неистински.Вторият от посочените документи е употребен и приложен по гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС – Варна,което е престъпно обстоятелство по чл. 309, ал.1 НК, като за съставянето на неистинския документ и неговото използване не може да се търси наказателна отговорност, поради прекратяване на наказателното преследване на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК .
Разследвано е било престъпление по чл. 309, ал.1 НК за съставяне на неистински частни документи,което производство е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване.Въз основа на категоричното заключение на тройна графологическа експертиза въззивният съд е приел за установено, че и двата документа, които са били от значение за хода и изхода на гражданско дело № 83/2011г. на ОС – Варна с предмет разваляне по съдебен ред на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради неизпълнение за задължението да се плати цената – същото образуваното по иска на ответницата Р. П. срещу настоящата ищца, са били подписани от Д. О. П.. Препис от исковата молба е бил връчен лично на ответницата по гр.д №83/2011г. на В. с процесното съобщение. Депозираното по същото дело становище .№19152/14.06.2011г с което е заявено признаване на иска ,също е подписано от Д. О. П..Не е била установена от страна на ищцата нейна обективна невъзможност в периода февруари – май 2011г. да положи подпис,както върху съобщението призовка,така и в документа „писмен отговор/становище“. Като ирелевантно в случая възизвият съд е оценил обстоятелството кой е входирал подписания от ищцата документ в съда.След като авторството на процесните документи не е опорочено, те са истински и изготвянето им не осъществява състава на престъпленията предвидени в чл. 308, ал.1 НК и чл. 309 ал. 1 НК,поради което исковете по чл. 124 ал. 4 и ал. 5 ГПК са приети за неоснователни и недоказани .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички допустими и относими доводи и твърдения ,от които зависи решаването на спора , като се сочи противоречие с ППВС №7/1965г ,ТР№1/04.01.2001г. ОСГК и множество решения на ВКС (р№222/2018г ІІ т.о , реш. № 136/2015г ІІ т.о и др).Формулира се въпрос спазен ли е принципа на дирене на обективната истина,при положение че в състава на тройната експертиза участват вещи лица ,вече изготвили единични експертизи ,които са били оспорени. Формулират се и въпросите :има ли правно значение един документ,който макар да е изготвен от лицето, сочено като негов автор ,не го е депозирало в съда / адресата , следва ли да се приеме че този документ , представляващ писмен отговор – признание на иска , е произвел правно действие ,при положение че е депозиран от неизвестно лице без представено пълномощно ; нарушена ли е разпоредбата на чл.132, ал.1 ГПК ; нарушено ли е правото на едно лице да участва в процеса ,което макар да е изготвило документа ,не е имало намерение да го депозира и не е упълномощавало друг да го подаде. По тези въпроси се изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .
Отговор е постъпил от пълномощника на ответницата Р. Д. П.. Неправилно се тълкуват мотивите на съда, преобладават разсъждения и риторични въпроси ,част от които нямат връзка с делото. Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание ,съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението , който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора .
В съответствие а не при противоречие с установената практика на ВКС е разрешен процесуално правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните. Варненски окръжен съд е обсъдил доводите на касаторката,поддържани във въззивното производство като като ги е възприел за неоснователни,след като твърдението и доводът, че документът становище – отговор с признание на иск е бил депозиран по делото от неизвестно лице и това е нарушение на чл.132,т.1ГПК, са обсъдени при изтъкната неотносимост към основанията по чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК и към предмета на делото.
Въпросът за състава на разширената експертиза преформулира възражение,каквото страната не е имала при формиране състава на самата експертиза, нито са били налице предпоставки по чл.196 ГПК . По делото пред първа инстанция са били приети две единични съдебно- графологически експертизи,дали категоричен и безпротиворечив отговор относно авторството,а по отношение състава на разширената експертиза въззивният съд е взел предвид и становищата на страните, вкл. депозираната от адв. И. А. молба от 25.02.2019г. за попълване състава с експерти , с която молба съдът се е съобразил,макар да не е имал процесуално задължение. Изразеното чрез въпроса оплакване за нарушаване на принципа в чл. 10 ГПК не съставлява правен въпрос. Оспорваното решение,като единство на диспозитив и мотиви не сочи да е игнорирана приложима правна норма, нито на нарушение на принципа на дирене на обективната истина ,залегнал в ГПК и не е налице поддържаната очевидна неправилност на решението,като основание по чл. 280,ал. 2 ГПК.Съдът се е произнесъл в рамките на търсената с иска защита , съобразявайки обективните предели на спора, зададен с исковата молба.
Останалите формулирани въпроси също не отговарят на общото условие в чл. 280,ал.1 ГПК от съдържателна страна. Въпросът има ли „правно значение” на документ писмен отговор на искова молба с признание на иска , който лицето е подписало, негов автор е но не го е депозирало в съда ,нямат връзка със спорния предмет при разгледания в настоящия процес иск и не са обуславящи за изхода на делото.Предявите искове са с предмет установяване на факти като истинността на документ и за обстоятелства ,които по изключение е допустимо да се установяват самостоятелно с иск .Фактите по чл.124,ал.4,5 ГПК в случая са били изчерпателно посочени в исковата молба.Те нямат, нито могат да имат за предмет процесулни нарушения по приключило дело и извънпроцесуалните правотношения по повод процесуални действия на страна по дело.Затова и решението на въззивния съд не е свързано с изтъкнатото във въпросите ,че становището по заведено срещу П. дело №83/2011г на Варненски ОС дори да изхожда от нея , не е представено на съда лично и по нейна воля,съответно по надлежен и отразяващ тази воля начин. Ако този факт се установи, би имал значението на индиция в друг спор , какъвто спор обаче Варненски ОС не е разглеждал и разрешавал в обжалваното решение ,тъй като е извън предмета на делото.
Следва да се присъдят поисканите от ответницата по жалбата разноски , установени в размер на 300 лева по договор за правна помощ
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №461 от 12.04.2019г г. по в.гр.дело № 5/2019г. на Варненски окръжен съд
Осъжда Д. О. П. да заплати на радка Д. П. сумата 300 лева разноски по делото за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .