ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
С., 29.12.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Юстиниянова
Даниела Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
търг. дело № 60169/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. К. чрез пълномощник адв. К. Н. против въззивно решение № 813 от 20.04.2016г. по в. гр. дело № 553/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6928 от 10.10.2015г. по гр. дело № 13597/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Р. Л. К. разликата над 7500 лв. до уважения размер 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законна лихва от 18.06.2012г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ и вместо това отхвърлил предявения от Р. Л. К. против [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КС за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над 7500 лв. до уважения размер 10 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.06.2012г. до окончателното изплащане и потвърдил решението в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Р. Л. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 7500 лв., със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се позовава на П. № 4/1968г. Цитирано е и решение № 4 по конституционно дело № 4/2009г., с което е прието, че думата „съществен” материалноправен и процесуалноправен въпрос е противоконституционна и следва да отпадне от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка се поддържа, че по конкретните казуси ВКС извършва каузално, а не нормативно тълкуване и по всеки казус следва да се преценява дали правилно са приложени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, относими към настоящия случай.
Ответникът [фирма] [населено място], чрез пълномощник адв. Б. К., в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че изложението не съдържа конкретно формулиран правен въпрос, а са наведени „възражения” за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 226, ал. 1 КС (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпроса касае приложението на принципа за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, респ. намаляване на обезщетението, ако увредения е допринесъл за настъпването на вредите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че съдът е постановил решението си в противоречие с П. № 4/23.12.1968г.
Въпросът е включен в предмета на делото, има отношение към решаващите изводи на съда при определяне размера на обезщетението, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена съобразно изискванията на т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.2968 г., според която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, понятието е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При телесните увреждания (какъвто е настоящият случай) се преценява характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителност на лечението, моралните страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици, като осакатяване, загрозяване и други негативи. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение тези обстоятелства са съобразени. Съдът е изяснил механизма на ПТП – приел е, че ударът за водача на лекия автомобил е бил предотвъртим и независимо, че се е движил със скорост по – ниска от разрешената, това не означава, че същата е била съобразена с конкретната пътна обстановка по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; след като не е успял да предотвърти удара, предвид установената за това възможност, като видимост и време за реагиране, противоправното поведение на водача на лекия автомобил е прието за установено – основание за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя му по риска „Гражданска отговорност”. От друга страна, по своевременно заявеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е приел, че ищецът е допуснал съществени нарушения на правилата за движение -предприемане пресичане на необозначено за целта място; несъобразяване с интензивността на движението по булеварда, със скоростта на приближаващото превозно средства, с което е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1 ЗДвП и на чл. 114, т. 1 ЗДвП забраняваща внезапното навлизане на платното за движение, които се обясняват и с установеното му алкохолно опиянение. Обсъдени са й получените от ищеца телесни увреждания, между които най – тежкото – фрактура в китката на лявата ръка; интензитета на претърпените болки и страдания най – силни по време непосредствено след ПТП за срок от седем-осем дни; двумесечния възстановителен период след свалянето на гипса; болки при влажно и студено време и при по – голямо физическо натоварване на ръката, вида на проведеното лечение, което не включва хирургическа намеса.
Размерът на обезщетението за претърпените морални вреди е определен при съпоставка в поведението на двамата участника в ПТП и независимо, че ищецът е допуснал повече нарушения на регламентирани забрани, съдът е съобразил по завишените изисквания към водачите на МПС, особено по отношение на хора с трайни увреждания, какъвто в случая е пострадалият, и по аргумент от чл. 116 ЗДвП е определил приноса на двамата участници наполовина.
От изложеното е видно, че принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочената съдебна практика. Справедливостта е изведена от преценката на конкретни факти и обстоятелства и критерият не е приложен абстрактно. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретните факти и обстоятелства, различни за всеки отделен случай, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение със съдебната практиката на Върховния касационен съд, установена с решения по реда на чл. 290 ГПК. Разпоредбите на закона са приложени точно, съобразно спецификата на конкретния казус. В този смисъл са и част от съображенията в изложението за допускане на касационно обжалване.
Относно твърденията (наведени като възражения) в изложението за неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се посочи, че наличието или липсата на съпричиняване е въпрос на фактическо установяване, а фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на контрол. В производството касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. Доколкото от фактическа страна съдът е установил поведение на ищеца, с което е допринесъл за увреждането си, а от правна страна е намалил размерът на обезщетението, то въпросът за съпричиняване на вредата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 1355 лв. адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, кредитен превод и фактура за изплатено адвокатско възнаграждение, както и договор за процесуално представителство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 813 от 20.04.2016г. по в. гр. дело № 553/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Л. К. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски в размер на1355 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ