3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 06.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 517/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 443/16.12.2009 год. по гр.д. №913/2009 год., на Русенския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Русенския районен съд по гр.д. № 1583/2008 год. в осъдителната му част е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касатора против П. И. П. и Д. Т. Н. искове да заплатят солидарно сума в размер на 1195,60 лв. представляваща вреда от отчетническа дейност, констатирана с ревизия от 21.01.2008 год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.04.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ .
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
По делото е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , с което касаторът сочи следните правни въпроси:
1. Дали отчетническата отговорност възниква от факта на сключване на трудов договор и поемане на трудова функция на отчетник или следва да има задължаване на работника за всеки случай с отделен акт ;
2. относно презумптивната доказателствена сила на счетоводните документи и
3. относно доказателствената тежест при отговорността за вреди ,причинени от отчетник
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, което обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В подкрепа на това си становище представя копия от Р №115/23.10.2008 год. по гр.д. № 2055/2006 год. на ВКС, ІV г.о., Р №449/2006 от 03.07.2006 год. по гр.д. №2732/2004 год. на ВКС, ІV г.о., Р №345 по гр.д. №1313/2008год. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба П. И. П. от [населено място] и Д. Т. Н. от [населено място], не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване , така и по основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, законът принципно изисква да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:
Да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото/обща предпоставка за допустимост /и да се установи наличието на едно или повече от основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2,3 ГПК, представляващи допълнителните предпоставки за допустимостта.
В случая тези законови изисквания не са налице.
Посочените и представени решения на ВКС не представляват задължителна практика, поради което ,ако с обжалваното решение по посочените от касатора въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тях, би било налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не соченото от касатора основание по чл. 280,ал.1 ГПК / виж т.2 и 3 от ТРОСГКТК на ВКС №1/2009 год./ По – същественото в случая е, че визираните решения имат отношение към отговорността за липси по чл. 207 ,ал.1,т.2 ГПК , а не към тази за вреди по чл. 207,ал.1,т.1 ГПК, която е предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение. / В частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от дружеството искове за липси по чл. 207,ал.1,т.1 КТ , решението не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила. /
При това положение дори да се приеме, че поставяните от касатора въпроси са били предмет на разглеждане в обжалваното въззивното решение, не е налице допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 443/16.12.2009 год. по гр.д. №913/2009 год., на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: