О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
С. 08.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2829 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 53 от 18.04.2017г. по в.гр.д. № 105/2017г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 1554 от 6.12.2016г. по гр.д.№ 1159/2016г. на Окръжен съд Варна, като е осъдена Прокуратурата на РБ, на основание чл.2 ал.1 т.3 З. да му заплати сумата от 4 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.387 ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1,чл.20 ал.2 и ал.4 НК, по което воденото наказателното производство ДП № 67/2011г. на О. В. е било прекратено с Постановление от 25.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2013г., като в останалата отхвърлителна част решението е потвърдено и са присъдени такса и разноски.
К. поставя материалноправният въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от предприети действия на прокуратурата, попадащи в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 З., който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с конкретно представени три решения на ВКС – по гр.д.№ 820/2012г.на ІV г.о., гр.д.№ 2378/2014г.на ІV г.о. и гр.д.№ 2829/2015г.на ІV г.о. Според касатора, в мотивите на въззивния съд не са били обсъдени следните релевантни обстоятелства: 1. Показанията на съпругата на пострадалия относно предизвиканото влошаване на здравословното му състояние, 2. Показанията на същата свидетелка П. относно влошаване на семейните отношения с едни от най-близките на ищеца хора /неговите сестра и баща/ в резултат на воденото срещу него наказателно производство и 3.Обстоятелството, че незаконното обвинение, доколкото е засегнало областта на професионална реализация на пострадалия, който е бил полицай, се е отразило негагивно на възможностите му за професионална изява и развитие в служебен план.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е определил следващото се обезщетение в размер на 4 000лв., като е съобразил, видът и характерът на деянията, за които е повдигнато обвинение /а именно, че в качеството си на длъжностно лице-инспектор в С. на ОД МВР В., злоупотребил със служебното си положение като осуетил извършването на проверки в търговски обекти на различни лица, предназначени за установяване и разкриване на данни за престъпления по чл.172б НК и от това са настъпили тежки последици, извършено в съучастие с още едно лице/, наложената мярка за неотклонение /парична гаранция в размер на 1 200лв., а за 72ч. е бил задържан в Сектор „Арести” В./, фактът, че е бил дисциплинарно уволнен, наложена е забрана за напускане на страната, продължителността на наказателното производство /година и осем месеца от 17.08.2011г. до 25.05.2013г./ Съдът е приел за съществени следните обстоятелства: 1. Повдигнатото обвинение е за „тежко”, по смисъла на чл.93 т.7 НК престъпление, 2. Ищецът е работил десет години в системата на МВР,а от 2003г.като полицай при икономическа полиция, ползвал се е с авторитет /получавал е множество писмени похвали/, пред вид което с оглед заеманата длъжност претърпените неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство за него са с по-голям душевен интензитет в сравнение с обичайното, 3.От друга страна наложената мярка за неотклонение е лека и не е създала на ищеца допълнителни ограничения извън необходимото за нуждите на разследването, 4. От наложената мярка – забрана за напускане на страната няма данни да са произлезли вреди, 5. Производството е с разумна продължителност, при това е приключило на досъдебна фаза и ищецът е бил призоваван от компетентните органи само два пъти /на 17.08.2011г.за повдигане на обвинението и на 5.04.2012г. за предявяване/, 6.Служебното му правоотношение не е прекратено в резултат на наказателното производство, а на самостоятелно проведено дисциплинарно, 7. Не е налице влошаване на здравословното състояние, а гласните доказателства сочат, че след приключване на производството той се е успокоил, 8. Няма данни наказателното производство да е бил широко разгласено и във връзка с това да е проявено към него тенденционно отношение, 9. В. съд не е възприел като доказани твърденията за влошаване на семейните отношения със сестрата и бащата на ищеца в резултат на производството и 10. Съдът е посочил, че при определяне на размера на обезщетението е съобразил стандарта на живот и средно статическите показатели за доходите в страната по време на увреждането.
При тези мотиви, по поставеният от касатора въпрос, касаещ начинът на определяне на размера на следващото се обезщетение, свързан с решаващите мотиви на съда, следва да се приеме, че не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС /т.е. не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен, релевантните обстоятелства са различни и дължимата преценка е индивидуална. В конкретният случай въззивният съд е съобразил конкретните факти, включително и посочените от касатора в касационната жалба и съобразно тях е оценил конкретно засегнатите блага и тяхната стойност за притежателя им. Преценката, за която касаторът настоява – дали съобразно ангажираните по делото доказателства, правилно е определен размера на обезщетението на ищеца, не може да бъде извършена в настоящето производство по допустимост, което е за проверка наличието на изчерпателно посочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК /вж.т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Цитираната от касатора практика на ВКС е несъотносима. Във всяко едно от посочените решения са обсъждани различни факти, които не са идентични с настоящите – относно вид, характер на деянието за което е повдигнато обвинението, срок на производството, възраст на извършителя, брои и тежест на деянията, наличие или не на съдебна фаза, начин на възприемане и отражение на воденото наказателно производство, различни допълнител-ни оттегчаващи положението обстоятелства и т.н., поради което и изводите за размера на следващото се обезщетение не могат да бъдат идентични /вж. в този смисъл т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изискващ за да се приеме наличие на посоченото основание идентичност на поставените въпроси/.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 18.04.2017г. по в.гр.д. № 105/2017г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.