3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
С., 09.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 694/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], против въззивното определение на Търговищкия окръжен съд № 191 от 14.05.2010 год., по гр.д.№ 148/2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Търговищкия районен съд № 1480/ 28. 04. 2010 год., по ч.т.д.№ 634/2010 год. за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ Ю. П. Й., упражняващ търговска дейност под фирма „С. 07 Ю. П.” за сумата общо 86 633.38 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на заявлението до окончателното и изплащане на основание чл.418, ал.2 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 ГПК, както и направените деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, паради което иска отмяната му и уважаване на подаденото заявление от касационната инстанция.
При аргументиране наличието на твърдяните пороци частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд за неприложимост в заповедното производство на процесуалното правило на чл.129, ал.2 ГПК, считайки, че когато липсват на специални знания на решаващия съд относно извършените банкови операции, с оглед спецификата на конкретния кредит, както е в разглеждания случай, то следва на страната – заявител да бъде предоставена процесуална възможност за допълване на вече приложените доказателства или изясняването им чрез други.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки са на липсата на идентичност между регистърното и заповедното производства и възможността последното да прерасне в исково, както и за избягване субективната преценка на приложените със заявлението доказателства, частният жалбоподател поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложимостта на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК и в заповедното производство, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт от категорията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
С оглед решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение, според които представеното от Банката- кредитор заявление не е редовен документ от външна страна по см. на чл.418, ал.2 ГПК, тъй като в извлечението от сметка по чл.417, т.2 ГПК и приложената справка не се установява начина, по който кредитът от 17.12.2007 в размер на 76 000 лв. с краен срок на издължаване 17.12.2027 год. е станал предсрочно изискуем, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос се явява релевантен за делото, с което общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е осъществена.
Не е налице допълнителната процесуална предпоставка – визираният селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст, както е процедирано в случая, съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.4 на ТР № 1 /19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не удовлетворява изискването на законодателя за аргументацията му и само това е достатъчно, за да бъде отречен достъпа до касационен контрол, то следва да се посочи, че по поставения въпрос на процесуалното право съществува и трайно установена правилна съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, което е още едно самостоятелно основание, за да бъде отречено приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според последната, обективирана в определения на ВКС,ТК влезли в сила: № 60/14.10.2009 год., по ч.т.д.№ 392/2009 год.; № 2/2009 год., по ч.т.д. № 311/2008 год.; № 346/2009 год., по ч.т.д.№ 385/2009 год.; № 420/ 2009 год., по ч.т.д.№ 409/2009 год. № 49/2011 год., по ч.т.д.№ 705/2010 год., редовността на заявлението е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение, поради което при отсъствие на изрична законова разпоредба, която в заповедното производство да препраща към процесуалното правило на чл.129 ГПК, то констатираната от съда нередовност на заявлението не е основание за оставянето му без движение и даване указания на заявителя за отстраняването и в определения законов срок, а за постановяване отказ да бъде издадена исканата заповед за изпълнение, на осн. чл.411, ал.2, т.1 ГПК. В този см. в заповедното производство съдът е длъжен да се произнесе едновременно както по редовността, така и по основателността на подаденото заявление и именно с тази съдебна практика ТОС изцяло се е съобразил.
Отделен остава въпросът, че вложеното от законодателя в основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК съдържание въобще не се свързва с доводите, въведени от настоящия частен жалбоподател, с които е допуснато лишено от основание в процесуалния закон смесване между исковото и заповедното производства, имащи съвсем различни правни характеристики и цели и затова – уредени по действащия, а и по отменения ГПК, като самостоятелни.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Търговищкия окръжен съд № 191 от 14.05.2010 год., по гр.д.№ 148/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: