О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София 16.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 52/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. М. от с. Б., Пазарджишка обл., подадена от пълномощника й адв. Ил. П. срещу въззивно решение № 587 от 9.10.2008 г. по гр.д. № 708/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решението от 2.07.2008 г. по гр.д. № 561/2008 г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която са уважени предявените от К. Г. М. срещу К. с. Б., Пазарджишка обл. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 402.19 лв., и в тази част е постановено ново, с което исковете за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. , извършено със заповед № 12/29.02.2008 г. от длъжността “старши счетоводител” на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност “старши счетоводител” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 402.19 лв., ведно със законната лихва считано от 10.03.2008 г. са отхвърлени, както и в частта с която е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. , извършено със заповед № 12/29.02.2008 г. от длъжността “старши специалист финанси” на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност “старши специалист финанси” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 1187.22 лв., ведно със законната лихва считано от 10.03.2008 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като противоречиво решаван се посочва въпросът за правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. Посочени и представени са следните решения: решение № 77 от 22.02.1995 г. по гр.д. № 1062/94 г. на ВС, ІІІ г.о; решение № 696 от 12.07.2001г. по гр.д. № 1716/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 241 от 13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и въпроса кой орган е компетентен да вземе решението за промяна изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, с оглед на това кой следва да утвърждава длъжностните характеристики на общинската администрация в кметствата- общинския съвет или кмета.
В писмения отговор ответникът по касационната жалба К. с. Б., обл. Пазарджик, чрез пълномощника си –адв. К. К. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като работодател по см. на КТ е кмета и той утвърждава длъжностните характеристики.
Върховният касационен съд, III гр. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, предявени от жалбоподателката срещу К. с. Б., обл. Пазарджик, въззивният съд е приел, че е налице промяна в изискванията за образование за заеманите от нея длъжности “старши счетоводител” и “старши специалист финанси”. С новите длъжностни характеристики като изискване за образование за заемането им е посочено висше образование, каквото жалбоподателката не притежава. Приел е, че право на работодателя е да промени изискванията за заемане на дадена длъжност и след като М. не отговоря на въведеното след постъпването й на работа изискване за образование, то прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ е законосъобразно.
Поставеният въпрос за правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните решения. Въззивният съд е приел, че работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за образование за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите, е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. В представените решения също е прието, че работодателят има право да променя изискванията за заемане на определена длъжност, като преценката му не подлежи на съдебен контрол, тъй като е преценка по целесъобразност. Изводите в обжалваното решение не са в противоречие с представената съдебна практика. Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане до касационно обжалване по въпроса кой орган е компетентен да вземе решението за промяна изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. Според жалбоподателката този въпрос бил от компетенциите на органа по чл.21 ЗМСМА, а не на органите по чл. 44, ал. 1 ЗМСМА, както е приел въззивният съд. Сочените разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Общинският съвет одобрява общата численост и структура на общинската администрация в общината, района и кметството. Кметът е работодател за служителите в неговата администрация и според трайната съдебна практика работодателят има право с длъжностните характеристики да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не се нуждае от тълкуване, по този текст от закона има трайна съдебна практика.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 587 от 9.10.2008 г. по гр.д. № 708/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на К. Г. М. от с. Б., Пазарджишка обл., подадена от пълномощника й адв. Ил. П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: