3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№891
ГР. София, 20 декември 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3388/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №97/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от В. К. срещу касатора иск по чл.284 ЗЗД за сумата 6 519 лв., представляваща неотчетени парични средства по договор за поръчка / за покупка на лек автомобил/, изпълнен на 24.03.15 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 22.10.18 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.2, пр. 2 и 3 ГПК. Твърди, че производството по иска е недопустимо, тъй като делото е повторно заведено и подлежи на прекратяване на осн. чл.299, ал.2 ГПК. Неправилни са изводите на въззивния съд, че ответникът е действал по поръчка на ищеца, сключвайки процесния договор за покупка на лек автомобил за 500 лв., собствеността върху който прехвърлил на ищеца с договор за продажба от 4.01.16 г. за същата сума. Ответникът /касатор/ е изтеглил сумата от 7 019 лв. от собствената си сметка и е сключил договора лично, а не като пълномощник. Показанията на разпитания свидетел Й. К. са кредитирани от съда само относно уговорката на страните за закупуване на автомобил по поръчка на ищеца, но не и относно сумата, за която според свидетеля е закупен автомобилът – 4000 щ.д. Неправилно е прието за преклудирано възражението на ответника, че автомобилът е закупен за сумата от 4 000 щ.д. и с прехвърлянето му на ищеца ответникът му е предал всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, в съответствие с чл.284, ал.2 ЗЗД.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: По направения и пред въззивната инстанция довод за недопустимост на иска, въззивният съд мотивирано е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че между същите страни е висящо и друго дело – гр.д. №108/18 г. на КОС, с предмет претенция в същия размер от 4000 щ.д., но с друго основание – заемно правоотношение. В исковите молби по двете дела се твърди, че претендираните по всяко от тях суми са различни и са получени от ответника на различно основание. В отговора на исковата молба по гр.д. №108/18 г. на КОС ответникът по делото Д. К. също е посочил, че сумите са различни и ги е получил на различно основание. Затова не се установява делото да е повторно заведено по смисъла на чл.299, ал.2, вр. с ал.1 ГПК и съответно – постановеното въззивно решение да е вероятно недопустимо, като основание за допускане на обжалването му.
Не е обоснована и не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение по см. на чл.280, ал.2, пр. последно ГПК. В практиката на ВКС/ напр. опр. по т.д. №2315/18 г. на второ т.о./ е прието, че очевидната неправилност на въззивното решение е особено тежък негов порок, сравним с посочените в същата разпоредба вероятна нищожност и недопустимост на решението. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, предвидена в чл. 281, т. 3 ГПК като основание за касационно обжалване, за която ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК..
За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материалния и процесуален закон, и от необоснованост / на които се позовава в настоящия случай касаторът/, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Освен това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че заявеното от ответника едва в устните състезания пред първата инстанция евентуално възражение за симулативност на цената по договора за покупка на автомобила /с което се сочи, че за покупката му е използвана цялата преведена сума от 4 000 щ.д./ е преклудирано на осн. чл.133 и чл.147 ГПК, както са приели и инстанциите по същество на спора. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. ОСГТК ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №97/19 г. от 5.06.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: