О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 891
София, 21.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 324/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство срещу решение № 312/09.12.2011 год. по гр.д. № 369/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението по гр.д. № 233/2011 год. е постановено ново решение, с което уволнението на Ф. М. М. от [населено място] ,извършено със заповед № 2/14.04.2011 год. на Директора на Д. –ДП – М. е признато за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „помощник – лесничей” и Д. ДП – М. е осъдено да заплати обезщетение за времето, през което Ф. М. е останал без работа поради уволнението в размер на 3 102 лв.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост . /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Ф. М. М. чрез адв. М. Ч. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Застъпва становище, че посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е налице, доколкото представените със изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК са неотносими към настоящия спор и постановеното въззивно решение. Също претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от допустимостта на касационната жалба , обусловена от нейната редовност, не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Съображенията за това са следните:
Касаторът е поискал касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси : 1. Относно начина , по който следва да бъде изпълнено от работодателя задължението да извършва подбор и дали съдебният контрол на извършения подбор по чл. 329,ал.1 КТ обхваща и фактическата оценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения и 2. Относно доказателствените средства за установяване на извършен от работодателя подбор по чл. 329,ал.1 КТ.
Посочено е , че по тези два въпроса въззивният съд се е произнесъл с в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК задължителна съдебна практика – решения на ВКС , постановени при условията на чл. 290 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при съкращаване на една от трите съществуващи длъжности „ помощник- лесничей”, работодателят е бил длъжен да извърши подбор. Прието е,че по делото не се установява безспорно начинът , по който е извършен подбора, както и критериите, по които е бил извършен – тоест дали подборът е осъществен между тримата служители и дали са преценявани критериите по чл. 329,ал.1 КТ.Прието е също така, че подборът може да се извърши и неформално , но в този случай работодателят е длъжен да докаже извършването му по несъмнен начин. Доколкото със събраните по делото доказателства / свидетелски показания и писмено становище на Ф. синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към К./ в случая това не е сторено , съдът е приел ,че уволнението е незаконно и е постановил неговата отмяна.
Следователно съдът приема, че няма формални изисквания относно начина на неговото провеждане – чрез комисия, в писмен вид и пр. , както и че доказването на подбора на практика се извършва със всички доказателствени средства, което е в съответствие с представените решения на ВКС, на които касаторът се позовава. /Р № 536/03.08.2010 год. по гр.д. №336/2009 год. на ВКС ІІІ г.о., Р №133/31.05.2010 год. по гр.д. №74/2009 год. на ВКС, ІV г.о. , Р №525/21.06.2010 год. по гр.д. №1446/2009 год. на ВКС, ІV г.о./Следователно посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е налице.
При извода на съда, че по делото не е установено по несъмнен начин извършването на подбор, въпросът относно обема на съдебния контрол върху извършения подбор, очевидно е неотносим.
По изложените съображения , касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 312/09.12.2011 год. по гр.д. № 369/2011 год. на Окръжен съд [населено място].
Осъжда Държавно горско стопанство – ДП [населено място], да заплати на Ф. М. М. от [населено място] наплавените в производството разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: