2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 09 юли 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2848/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Б., срещу въззивно решение от 15.01.2015 г. по гр. дело №3053/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 03.01.2014 г. по гр. дело №32764/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ за сумата 10 080 лв., представляваща обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения за работа на ищеца при ответника през последните 10 години от трудовия му стаж, дължимо при прекратяване на трудовото му правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и чл.86 ЗЗД за сумата 3 111.43 лв. – мораторна лихва за периода 04.08.2010 г. – 02.08.2013 год, както и предявените при условията на евентуалност искове по чл.222, ал.3 КТ за обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения за сумата 3 360 лв. и мораторна лихва 1037.14 лв. Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.222, ал.3 КТ е неоснователен, защото ответникът не е работил по трудово правоотношение при ответника пред последните години, тъй като договорът за възлагане на управление е граждански, а не трудов.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната поради препятствие, което не може да отстрани и при липса на пълномощник; представлява ли нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК отказът на въззивния съд да допусне нови доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд; допустими ли са свидетелски показания за установяване съдържанието на договор за управление, прикриващ трудов договор, както и дали е длъжен съдът да тълкува цялостното съдържание на договора, а не само наименованието му, за да определи същността му. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно въззивно решение от 15.01.2015 г. по гр. дело №3053/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите правни въпроси са неотносими. Първият въпрос – защото в случая касаторът е имал пълномощник по делото за всички инстанции, поради което въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките по чл.142, ал.2 ГПК за отлагане на делото. Вторият – защото въззивният съд е преценил, че първоинстнционният съд не е допуснал процесуални нарушения като е отказал да допусне като неотносими свидетелски показания относно обстоятелствата дали в изпълнение на задълженията си като изпълнителен директор ищецът се е явявал на работа всеки ден. Третият – защото според въззивния съд договорът за управление не прикрива трудов договор, а обезщетението по чл.222, ал.3 КТ се дължи само при наличие на трудов договор, но не и при такъв за управление. Договорът за управление на търговско дружество има смесен характер, той съдържа елементи от договора за поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за извършване както на материални, така и на правни действия. Това е различен договор от този по чл.61 и сл. КТ.
Съобразно изхода на делото на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2015 г. по гр. дело №3053/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.