О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 10.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1947 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. Д. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение № 570 от 3 август 2009 г., постановено по гр.д. № 436 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 268 от 26 март 2009 г., постановено по гр.д. № 634 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото съдът не е преценил всички доказателства по делото и не ги е взел предвид; неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че използваното за атакуваната сделка пълномощно е подписано от касатора и че подписаният договор е законосъобразен – договорът е подписан без съзнание на касатора и негово съгласие и без основание, касаторът няма друго жилище и е съзнавал отговорността си да не извършва разпоредителни действия с имота в петгодишен срок след закупуването му от “Х” АД, а прехвърлянето е сторено само четири дена след закупуването; липсва основание за прехвърлителна сделка, защото цената по сделката е два пъти по-ниска от данъчната оценка на имота, като по същата причина договорът е и привиден; договорът е и симулативен, защото по него не е имало плащане; договорът е сключен при явно неизгодни условия; не е осъществен изцяло фактическият състав на сделката, защото липсват данни за заверка на декларации по чл. 78 ал. 1 ДПК и липсват декларации за семейно и имотно състояние на страните по сделката; продавачката е действала без представителна власт – не е извършена отметка, че пълномощното е осъществено извън кантората, а по това време касаторът е бил на болнично лечение; няма влязъл в сила акт на прокуратурата; неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на ответната страна, защото са техни роднини; няма данни за извършени плащания; неправилно не е допуснат разпит на изповядалия сделката нотариус; изводите по пълномощното са правени по копие, а не по оригинал; сделката е нищожна и неправилно съдът се е позовал на чл. 22 ал. 3 СК. В допълнение към касационната жалба, представляващо по естеството си изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд неправилно е приел, че изготвеното и използвано пълномощно при извършването на разпоредителната сделка е подписано от касатора и че подписаният договор е законосъобразен, защото касаторът не е имал намерение, а и физическа възможност да прехвърли собствеността – противоречие с решение на ВКС; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 472 ГПК – когато при извършване на нотариално действие е нарушено изискването за лично явяване на участващите лица, то съгласно чл. 472 ГПК същото е нищожно и това води до нищожност на сделката поради липса на нотариална форма при сключването й – противоречие с решение на ВСК; неправилно е кредитирано процесното пълномощно – с него е извършена разпоредителна сделка без съгласието на касатора, при занижена цена и в негова вреда, не е конкретизирана продажна цена, нито е индивидуализиран имотът – противоречие с решение на ВКС. Представят се четири решения на ВКС.
Ответниците М. Т. Г. , Д. Г. Г. и Е. Г. Г. – всички от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Ц, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че искът за нищожност на сделката поради липса на съгласие от страна на касатора е неоснователен, защото според графологичната експертиза положеният подпис в пълномощното на бившата съпруга на касатора е положен от самия касатор, а и касаторът е научил за сделката около година и половина-две след нея, поради което с изтичането на шестмесечния срок по чл. 22 ал. 3 СК и липсата на оспорване от страна на касатора, сделката е проявила действие и за него; не е налице липса на основание за договора – при довод за цена, по-ниска от данъчната оценка всъщност иска е по чл. 40 ЗЗД, но не е установено споразумение между представителя и купувача за увреждане на упълномощителя, а и вреда не е установена; сделката не е и привидна и сключена във вреда на касатора, защото договорът е валиден и правото на ползване на продавачите е запазено доживот; договорът не противоречи на закона по забраната да се извършват разпоредителни сделки в продължение на пет години от закупуването, защото тази уговорка е сторена в договора за закупуване на имота, като е предвидено, че в този случай купувачът дължи на продавача разликата в цената; сделката не е и симулативна, защото не е доказано, че по сделката не е извършено плащане, като свидетелските показания в тази връзка препредават сведения от касатора.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията на касатора по приетото от съда всъщност по естеството си са касационни оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК. Касаторът не е успял да ангажира отговора на съда в производството по чл. 290 ГПК, като не е поставил във връзка с представената съдебна практика, разрешаване на въпрос, обусловил решаващите изводи на съда по някой от множеството предявени искове. Както вече беше отбелязано, ВКС не може по реда на съпоставката на изводите в посочените съдебни решения и изводите на въззивния съд сам да определи кой е обуславящият изхода на спора въпрос, защото по този начин би могъл да приеме различно становище от действителната воля на страната и така да наруши принципа за диспозитивност на гражданския процес, закрепен в чл. 6 ГПК, изискващ обемът на дължимата защита и съдействие да се определя от страните по спора.
Ответниците не претендират присъждане на разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 570 от 3 август 2009 г., постановено по гр.д. № 436 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: