О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 17.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ш. С. П. от гр. П., чрез адв. И от АК П. против решение № 1* от 04.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1213/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, с което е оставено в сила решение № 29 от 14.02.2008 г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ с-в, постановено по гр.д. № 2344/2006 г., с което е допусната съдебна делба на недвижим имот в гр. П., представляващ апартамент № 8, на трети етаж от жилищен блок № 1, ул. “., № 26, вх. “А”, при квоти между съделителите: ? ид. части за Ш. С. П. и ? ид. част за Г. А. П., като е уважено предявеното от касаторката-ответница Ш. С. П. възражение, с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от А. А. П. , б.ж. на гр. П., починал на 01.07.2004 г., в полза на ищеца Г. А. П. от гр. П. във формата на нотариално завещание № 22, т. І, дело № 36 на пом. нотариус С. Т. с район ПРС, до размера на ? ид. част от наследствената маса, като й е възстановена запазената част.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е допусната делба между съделителите, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи съдебна практика – решение № 1* на ВКС, решение № 2* на ВКС и решение № 2* на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Г. А. П., чрез повереника си адв. Г. А. П. от АК- П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище, че същата не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск за делба на недвижим имот – І фаза по допускането, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска за делба въззивният съд е приел, че ищецът е съделител на основание завещание, а ответницата е съделител в качеството на наследник по закон като съпруга на починалия наследодател. Приел е също така, че процесният имот е СИО като придобит по време на брака на ответницата с наследодателя, поради което тя е собственица на ? ид. част от целия имот и разполага със запазена част, равна на ? от наследствената маса.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, на постановленията на Пленума на Върховния съд и на постоянната съдебна практика. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и касаторката извела правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно неконституирането в процеса на част от наследниците по закон. Същата е посочила съдебни решения на ВКС, без да ги е представила, поради което те не следва да бъдат обсъждани. Те не следва да бъдат обсъждани и поради това, че засягат други въпроси, а не изведения от касаторката въпрос, значим за изхода на спора. Така, представената извадка на решение № 1* и решение № 2* се отнасят до възможността да се повдига пред съда въпроса за участието на сънаследник с право на дял в делбата, с оглед недопускането на трети лица да участват в нея, а решение № 2* се отнася до възможността за атакуване на дарствени и завещателни разпореждания, което е извършила в хода на производството пред първата инстанция самата жалбоподателка и нейното възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от А. А. П. , б.ж. на гр. П., починал на 01.07.2004 г., в полза на ищеца Г. А. П. от гр. П. във формата на нотариално завещание № 22, т. І, дело № 36 на пом. нотариус С. Т. с район ПРС, до размера на ? ид. част от наследствената маса, е уважено като й е възстановена запазената част.
На следващо място, с определение от 04.02.2008 г. по гр.д. № 2344/06 г., Пловдивският районен съд се е произнесъл по недопускането на останалите наследници по закон в делбеното производство и този въпрос не е поставян от касаторката в нейната въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд. Поради това не е налице произнасяне по този въпрос от въззивния съд, за да бъде релевиран като основание за допускане на касационно обжалване.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Практиката по въпросите, свързани с допускането на делбата, по отношение на съделителите, техните квоти и делбената маса е трайна и непротиворечива. В конкретния случай не са налице обстоятелства, изискващи тълкуването или изменението на тази постоянна съдебна практика.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 04.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1213/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: