О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 14.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №683/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1990 от 19.10.2015г., постановено по в.гр.д.№2412/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о.,12 с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №1886/20.03.2015г. по гр.д.№10811/2012г. на СГС, ГО, 18 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени всички предявени искове против дружеството с присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъдат формулирани конкретни въпроси, са изложени съображения в подкрепа на касационната жалба като се поддържа наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че незаконосъобразно по делото е приет и ценен като доказателство екземпляр от предварителен договор, приложен към гр.д.№3154/2012г. на САС, по който договор касаторът не е страна и което доказателство не е представено в указания от съда срок. Сочи се, че с решението неправилно е присъдена договорна неустойка в полза на ищцата Т. Д., въпреки че същата не е посочена като имаща право на неустойка в неустоечната клауза от договора. Оспорва се извода на съда, че предварителният договор за учредяване право на строеж има облигационен характер. Цитират се решения на ВКС в подкрепа на тезата на касатора, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е представен писмен отговор от ответниците по касационната жалба Т. Д. Д., К. А. К. и Тянка Г. К., в който се поддържа, че не е налице нито едно от касационните основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че касаторът не е формулирал въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да се решава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба по съществото на спора и за липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №1886/20.03.2015г. по гр.д.№10811/2012г. на СГС, ГО, 18 с-в., е осъден ответника [фирма] на основание чл.92 ЗЗД да заплати на ищцата Т. Д. Д. сумата 775 евро – неустойка за периода от 17.06.2011г. до 17.07.2011г. и сумата 40 000 евро – неустойка по чл.17 от предварителен договор от 17.06.2008г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 3.08.2012г. Със същото решение ответното дружество е осъдено на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да заплати на ищците К. А. К. и Тянка Г. К. сумата 45 000 евро, платена от ищците по развален предварителен договор от 19.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от 3.08.2012г. до окончателното изплащане.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение №1990 от 19.10.2015г., постановено по в.гр.д.№2412/2015г., въззивният състав е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на Т. Д. Д. сумата 775 евро и вместо него е отхвърлил иска на Т. Д. за посочената сума. В тази му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение в останалата му част, въззивният съд е приел, че на 17.06.2008г. е сключен предварителен договор, наименован предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу обезщетение с жилища и други обекти, със страни – Т. Д. Д. /действаща към този момент със съгласието на попечителя си К. К./ и трети за правния спор физически лица от една страна, като учредители и собственици на 2/3 ид.ч. от терена, и от друга страна – [фирма]. Посочено е, че съгласно клаузите на договора страните са се съгласили физическите лица да учредят в полза на дружеството право на строеж върху УПИ VII-18, кв. 36, [улица], с площ от 425,50 км.м. срещу задължение на дружеството да проектира, построи и въведе за своя сметка в експлоатация сграда от луксозен тип, в която учредителите да получат определени обекти. Отразено е, че според чл.11.12 и чл.11.13 от договора, дружеството е следвало да построи и въведе в експлоатация сградата в срок до 30 месеца от издаването на разрешението за строеж, и не по-късно от 3 години от подписване на договора, както и че в чл. 15 е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл.11.12 дружеството дължи на учредителите неустойка в размер на 50 евро за всеки ден забава. Посочено е, че страните са предвидили в чл.16, че ако забавата в изпълнението на задълженията по чл. 15 продължи повече от 120 дни, учредителите имат право да прекратят едностранно този договор с изпращане на писмено уведомление, както и че в чл.17 е предвидено, че освен неустойката по чл.15, за глобално неизпълнение, в случаи на прекратяване на договора дружеството дължи на учредителя Т. Д. неустойка в размер на 40 000евро.
На базата на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел за установено, че дружеството не е изпълнило в срок своите задължения по процесния договор, който е бил законосъобразно прекратен с изпратената от Т. Д. чрез К. К. нотариална покана, в която е обективирано изявлението на ищцата за прекратяване на предварителният договор от 17.06.2008 г., поради неизпълнение в срок на задължението за изпълнение на строителството. Съдът е стигнал до извода, че отговорността на ответното дружество за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД е основателна и доказана до размер на сумата 40 000 евро – договорна неустойка по чл.17 от предварителния договор, като е отхвърлил претенцията за неустойка за периода от 17.06.2011г. до 17.07.2011г. като неоснователна.
Произнасяйки се по иска на К. К. и Тянка К., въззивният състав е приел за установено, че на 19.06.2008г. е бил сключен друг предварителен договор със страни – К. А. К. /който по това време е бил в брак с Тянка Г. К./ и ответното дружество [фирма]. Според клаузите на този договор въззивното дружество се е задължило да продаде на К. 100 кв.м. жилищна площ, обособена в самостоятелно жилище и едно паркомясто, в бъдеща сграда, която ще бъде построена на [улица], при степен на завършеност „до ключ“, при цена в размер на 55 000 евро. Отразено е, че в чл.4.1 и чл. 4.2 от договора изрично е посочено, че същият служи за разписка относно плащането от страна на купувача в полза на дружеството на левовата равностойност на 45 000 евро, съставляваща гаранционен депозит.
На базата на събраните доказателства съдът е приел, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора от 19.06.2008г., както и че с писмо от 13.07.2012г. К. К. законосъобразно е развалил едностранно предварителния договор. Въззивният състав е посочил, че на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД ответното дружество дължи връщане на ищците на сумата от 45 000 евро като получена на отпаднало основание.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърденията в изложението за незаконосъобразно приемане и обсъждане на доказателства, за неправилно приложение на разпоредбата на чл.92 ЗЗД, както и за необоснованост на изводите на въззивния състав относно правния характер на предварителния договор, са относими за евентуалната неправилност на обжалваното решение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Липсата на формулиран конкретен въпрос прави неотносимо за допускането на касационно обжалване общото твърдение на касатора, че обсъдените във въззивното решение правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, че се решават противоречиви от съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1990 от 19.10.2015г., постановено по в.гр.д.№2412/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 12 с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №1886/20.03.2015г. по гр.д.№10811/2012г. на СГС, ГО, 18 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :