О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
гр. София,18.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3611 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. М. срещу решение № 178 от 23.05.2018г. по в. гр. дело № 1020/2018г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1175/06.11.2017г. по гр. д. № 1413/2017г. на Старозагорски районен съд, в частта му, с която е уважена молбата на Г. Й. К. срещу касаторката с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на утвърдения с решение № 917/12.10.2015г. по гр. д. № 4592/2015г. на Старозагорски районен съд режим на лични отношения между бащата Г. Й. К. и роденото от прекратения между страните с развод брак малолетно дете: С. Г. К., [дата на раждане] , като е определен нов режим, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 5 дни от пролетната и 5 дни от зимната ученическа ваканция, определени от МОН за съответната учебна година.
Касаторката Г. Г. М. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което молбата на Г. Й. К. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК да бъде отхвърлена. Моли да ? бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторката релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, навеждайки твърдение, че при определяне на разширен режим на лични отношения между родители и деца, въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, като прилага преписи от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, решение № 91 от 19.03.2014 г. по гр.д. № 6859/2013 г. на ВКС, определение № 238 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 1018/2012 г. на ВКС, решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 3356/2014 г. на ВКС, решение № 67 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 4648/2014 г. на ВКС, решение № 112 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 5435/2015 г. на ВКС, IV ГО, решение № 278 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 1784/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 129 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/2012 г. на ВКС, III ГО, решение по гр.д. № 433/1973 г. на ВКС, II ГО, решение № 238 по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV ГО, определение № 95 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 4020/2008 г. на ВКС, I ГО. Касаторката сочи и наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли съдът при определяне на режима на виждане на родител с малолетно дете да вземе предвид и възможността за помощ от близки на родителя, привързаността на детето към родителите, социалния доклад и психологическата експертиза, както и становището на детето, заявено при изслушването му пред съда?“; 2/ „Следва ли съдът да съобрази постановените мерки на лични отношения с конкретните специфики на случая?“ и 3/ „Следва ли съдът да приеме за доказан релевантен факт към спора само въз основа на изявление на страната?“, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – Г. Й. К. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт по молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, т.е. тя е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие, на 12.10.2015г., като съгласно одобреното от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете: С. Г. К., [дата на раждане] , е предоставено на майката, определени са режим на лични отношения между бащата и детето и дължимата издръжка от бащата по отношение на детето. Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно режима на личните отношения между роденото от брака малолетно дете и бащата.
Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. изготвения социален доклад и приетата съдебно -психологична експертиза, изслушването на родителите и на детето по реда на чл. 59, ал. 6 СК вр. чл. 15 ЗЗДет, е заключил, че са налице променени обстоятелства с оглед нарасналата 10-годишна възраст на детето, установения дефицит в емоционалното му общуване заради развит „конфликт на лоялност“ и риска от развитие на синдром на родителско отчуждение, налагащи изменение на определения режим на лични отношения между ищеца и детето. Второинстанционният съд е изслушал родителите и детето по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание на 25.04.2018г., при което майката е дала обяснения, че не е съгласна да се променя определения с одобреното от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК режим на лични отношения между детето и бащата, а именно всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа без преспиване и две седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Посочила е, че ищецът е твърде зает, за да гледа детето, тъй като работи на смени и след работа отива на село да обработва нивите на баща си, че миналото лято е оставил детето при неговите родители на село седмица и половина, че по този начин се е отнасял и с другата си по – голяма дъщеря, която е от първия му брак. Бащата е дал обяснения, че работното му време е първа или втора смяна от понеделник до петък, през съботите и неделите дава дежурства, но може да се размени с колегите си, ако дежурството съвпадне с режима на лични отношения. Посочил е, че води детето на село, за да го видят родителите му, че с детето са приятели и се чувстват добре заедно, обсъждат училището и тренировките по плуване, ходят заедно на кино. При изслушването на детето, то е заявило, че се притеснява да остава да спи при баща си, иска да се запази определения с бракоразводното решение режим на лични отношения и не желае да прекарва време при баба си и дядо си по бащина линия, тъй като те я настройват срещу майка ?.
Решаващият съд е посочил, че желанието на родителите и децата по отношение на режима на лични отношения с другия родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, не са задължителни за съда, а следва да се обсъдят на общо основание, заедно с другите събрани по делото доказателства. Счел е, че при определяне на мерките за лични отношения следва да се създаде най-широка възможност с оглед конкретните обстоятелства за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при зачитане като висш критерий – интереса на детето. Позовал се е на задължителните разрешения в Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на ВС, съгласно които личните отношения трябва да се поддържат предимно в местожителството или местопребиваването на родителя, като в настоящия случай и двамата родители живеят и работят в [населено място].
Въззивният съд е намерил, че бащата има добър родителски капацитет и желание да се грижи за детето си. Съобразил е 10-годишната възраст на детето, при която е нараснала нуждата му от общуване и с бащата. Взел е предвид и безпокойството на майката, свързано с реакцията на детето при промяна на ежедневния режим и средата, в която С. живее, тъй като детето не е виждало баща си през първите пет години от своя живот. Решаващият съд е направил извод, че въпреки тези обстоятелства, детето е на един напреднал етап на неговото емоционално и духовно развитие като индивид, при който изцяло в негов интерес е да контактува и с двамата родители, поради което режимът на лични контакти на детето с бащата трябва да бъде разширен спрямо първоначално определения. Посочил е, че режимът на лични отношения на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права, следва да охрани изцяло интересите на детето, като отстрани негативните последици от развода и разрива в отношенията на родителите му, като следва да наподобява обстановката отпреди раздялата на родителите и да превентира появата на синдрома на родителско отчуждение. В контекста на заключението на съдебно – психологичната експертиза, преценявайки препоръката на съдебния експерт отношенията между С. и нейния баща да останат такива, каквито са досега заради емоционалната й нестабилност, въззивният съд коментира установения „конфликт на лоялността“ като последица от битката на родителите за детето, за неговата преданост, любов и възпитание, чието задълбочаване може да доведе до амбивалентност в поведението на детето, което ще се отрази неблагоприятно на изграждането му като личност. Зачитайки последния, ведно с риска от появата на синдрома на родителско отчуждение, за нормалното физико-емоционално развитие на детето е намерил, че е удачно и изцяло в интерес на детето с оглед формирането му като личност, разширяването на първоначално определения с бракоразводното решение режим на лични отношения с бащата, като с това разширяване всъщност се постига обичайния режим по такива дела.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Наведените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца дори да осъществяват общото, не осъществяват сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика за обстоятелствата от значение при определяне и изменение на режима на лични отношения между дете и родител, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касатора/, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от родителите или служебно, ако обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др./, но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Въззивният съд съобразявайки всички горепосочени правнозначими обстоятелства, преценявайки ги единствено в контекста на зищитимия интерес на малолетното дете, е преценил за по – удачно с оглед подобряване ефективността на мерките относно личните отношения на детето с бащата разширяването на личните контакти с възможност за преспиване при бащата. По този начин се постига удовлетворяване на повишената потребност на 10 годишното дете от общуване с другия родител, при когото то не живее – бащата, както и преди всичко преодоляване на установения „конфликт на лоялност“, чието задълбочаване може да доведе до амбивалентност в поведението на детето, до страх и несигурност в общуването с други хора – обстоятелство неблагоприятно повлияващо изграждането му като личност, и превентиране на реално съществуващия риск от проявата на синдрома на родителско отчуждение спрямо бащата. Съобразяването на въззивното решение с безпротиворечивата и многобройна практика на ВС и ВКС по поставения въпрос за правнорелевантните обстоятелства при определяне и изменение на мерките на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, изключва осъществяването не само на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но и на другото релевирано от касаторката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 23.05.2018г. по в. гр. дело № 1020/2018г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Г. Й. К., ЕГН: [ЕГН], сумата 600 лв. /шестстотин лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.