О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 21.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 469/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. Б. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Г. против въззивно решение на Окръжен съд-Враца № 29/25.01.2011 г., постановено по гр. д. № 926/2011 г., с което е отменено изцяло решение на РС-Враца № 1220/14.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2041/2011 г. и е постановено
друго решение, с което са отхвърлени предявените от Ц. Б. Б. ЕГН [ЕГН] против Професионална техническа гимназия /П./ „Н. Й. В.” [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 45/29.01.2010 г. по гр. д. № 344/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посочен е като материалноправен въпросът: Преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ работодателят длъжен ли е да установи безспорно нарушението от обективна страна, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя и авторството на привлечения към дисциплинарна отговорност служител лично или чрез събиране на сведения, писмени сигнали, доклади от прекия ръководител на служителя. Процесуалноправният въпрос е следният: При изготвяне на доклад по реда на чл. 146 ГПК първоинстанционният съд длъжен ли е да укаже и разпределението на доказателствената тежест между страните и ако това не е сторено въззивният съд може ли да приеме нещо по-различно от установените пред първа инстанция факти и обстоятелства, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 452/16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Поддържа се и оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по заявения с исковата молба иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, с което е постановил недопустимо решение в противоречие с т. 13 от ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ВКС, ОСГК.
Прилага Р. № 45/29.01.2010 г. по гр. д. № 344/2009 г. на ВКС, Р. № 452/16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС и ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ВКС, ОСГК.
За ответника по касация Професионална техническа гимназия „Н. Й. В.”, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ц. Р. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол.
Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил постановения от въззивния съд правен резултат по спора между страните.
Неизпълнението на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на решението.
Въпросът дали нарушението е установено по безспорен начин и дали уволненият работник го е извършил е фактически, а не правен въпрос и по този въпрос съдът се е произнесъл съобразно доказателствата по делото.
Извършените от уволнения служител нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани в заповедта за дисциплинарно уволнение с всички обективни признаци и обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС в решението по гр. д. № 344/2009 г., ІІІ г. о.
Липсва формулиран процесуалноправен въпрос.
Твърдението, че въззивният съд не може да приеме нещо различно по фактите от приетото от първоинстанционния съд, ако не е изпълнено задължението по чл. 146 ГПК по своя характер е оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 29/25.01.2011 г., постановено по гр. д. № 926/2011 г. по касационна жалба от Ц. Б. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: