О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 10.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 30 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба П. Д. П. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. А, против въззивното решение № 245 от 6 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 385 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 49 от 30 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 55 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото съдът не е изложил мотиви защо е прието, че подписа под договора не е на ответника по делото; двата фактически извода на съда взаимно си противоречат, защото не може да се приеме, че при подписването на договора не са броени пари, а в същото време договорът не е подписан; не е ясно кой извод на първоинстанционния съд е обоснован и законосъобразен, а и недопустимо е въззивният съд да се позовава на изводите на първоинстанционния, без да направи самостоятелни изводи; самият извод за това, че пари не са броени, е неясен и противоречив – не става ясно защо съдът кредитира показания на свидетели, макар че в писмения документ е заявено противното; не са обсъдени доводите на касатора; недопустимо е да се събират нови доказателства пред въззивния съд, ако ВКС не го е върнал за такова процесуално действие. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в нарушение на практиката на ВКС като не е дал мотиви при произнасянето си по исковете на касатора – сочат се три ППВС и четири решения на ВС; съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в нарушение на практиката на ВКС като са събирани нови доказателства при повторното разглеждане на делото след като то не е върнато от ВКС за извършване на това процесуално действие и събраните доказателства са обсъдени в решението – съдебна практика не се сочи.
Ответникът А. П. М. от гр. П. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че от показанията на разпитаните при новото разглеждане на спора от въззивния съд свидетели се изясняват взаимоотношенията между страните, като при подписване на договора за прехвърляне на едноличния търговец, както и при евентуалното подписване на процесния договор за заем, пари между страните не са броени, макар изрично в договора да е посочено, че заемната сума се извършва изцяло при подписването на договора; след като при подписването на договора не са броени пари и подписа под договора не е на ответника по делото, това обуславя липсата на качеството на заемател на ответника по договора за заем, а и по договорите за цесия, тъй като ответникът не е страна по първоначалното материално правоотношение; предявеният иск за 15 хиляди лева е неоснователен и недоказан, както и акцесорните искове за мораторна и законна лихва, като изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 1 и т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.
Съобразно представената съдебна практика по първия поставен процесуалноправен въпрос касационният съд приема, че не е налице разрешаване в нарушение на задължителна съдебна практика. Както в посочените от касатора ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 2 от 1967 г. и ППВС № 1 от 1985 г., така и неизменно в съдебната практика по отменения ГПК се приема, че въззивният съд следва да изложи мотиви, от които смисълът и съдържанието на решаващата воля на съда да стават ясни. В разглеждания случай така е процедирал и въззивният съд – независимо от това, че мотивите са пределно кратки, изводите на съда по спорните проблеми са изложени и заключенията му по тях са ясни. Ето защо не може да се приеме, че решението не е придружено с мотиви. В същия смисъл следва да се приеме, че по поставения въпрос не е налице противоречиво разрешаване с посочените от касатора решение № 324 по гр.д. № 1* за 1996 г. на V ГО, решение № 968 по гр.д. № 2* за 1993 г. на V ГО, решение № 1* по гр.д. № 708 за 1968 г. на ІІ ГО, решение № 159 по гр.д. № 54 за 1986 г. на І ГО и решение № 634 по гр.д. № 734 за 1992 г. на ІІ ГО.
По втория поставен процесуалноправен въпрос касаторът не е посочил каквато и да е съдебна практика. Както се приема в задължителното за съдилищата ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречиво разрешаване на поставения въпрос в съдебната практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Касаторът не е посочил и коя е задължителната съдебна практика, в нарушението на която е постановен изводът на въззивния съд. В това отношение въззивното решение не е постановено в нарушение на т. 5 от ТР № 2 по тълк.д. № 2/2004 г. на ОСГТК, тъй като разрешеният там проблем касае новововъзникнали обстоятелства в рамките на разглеждането на делото по същество пред ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 245 от 6 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 385 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: