О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София, 11.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2086 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 132 от 6.12.13г., постановено по в.гр.дело № 313/13г.на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 295 от 31.07.13г.по гр.дело № 2402/12г.на Бургаския окръжен съд.С него са уважени предявените от Б. П. К.,действаща лично за себе си и като законен представител на А. П. Я.,Д. В. Я. и А. П. Я. срещу [община] искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.49 ЗЗД.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК- разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба чрез пълномощник адв.М. Д. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 17.09.12г.лицето П. А. Я. е починал от гръбначно -мозъчна травма,настъпила в резултат на трагичен инцидент,причинен от паднало дърво,находящо се на входа на общински паркинг на [улица]в [населено място].Ищците Д. В. Я. и А. П. Я. са родители на починалия,единствен наследник по закон е малолетния А. Я.,роден на 26.05.09г.,представляван от своята майка и законна представителка Б. К.,живяла с П. Я. на съпружески начала.Всички ищци попадат в кръга на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди,а по отношение на малолетното дете и имуществени вреди,определен в ППВС № 4/1961г.Съдът е приел за безспорни между страните по делото следните факти: дървото,причинило смъртта на П. Я. е собственост на [община]; датата,мястото и часа на падането на дървото,а именно на 17.09.12г.около 10.20 ч.на пешеходната пътека пред общинския паркинг на [улица]в [населено място];настъпването на смъртта му в резултат на падането на дървото върху него.От назначените от първоинстанционния съд единична и тройна съдебно-дендрологични експертизи е прието за установено,че основната причина за пречупването на дървото на 17.09.12г.е било лошото санитарно/здравословно /състояние на дървото,гнилостта на стъблото над 80% от неговия диаметър,поражението от гъбите и неприятелите,а ураганният вятър само е спомогнал за падане на дървото. Направен е извод,че е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД – противоправно поведение на физически лица,на които възложителят е възложил работа,причинна връзка между противоправното поведение и вредата.Изложени са съображения,че [община] в качеството на работодател със заповед № 3132/9.11.10г.е възложила на служителите на отд.”Озеленяване”към Дирекция ”Устройство на територията”да упражняват контрол в общинските озелените площи и насажденията по улици,алеи и площади за извършване на резитба за оформяне на короните или за премахване на опасните дървета.В изпълнение на задълженията си,нормативно уредени в ЗУТ и Наредба № 1/10.03.93г.за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, служителите в отд.”Озеленяване” през 2010г.са картотекирали дървото,причинило смъртта на П. Я.,но съдът е счел,че към момента на картотекирането същите не са извършили задълбочен оглед и изследване на здравословното състояние на дървото,игнорирайки съществуващите към този момент външни признаци,показващи сериозни проблеми в здравословното състояние на дървото,видно от заключенията на експертизите.В паспорта на дървото е отразено”добро състояние”,в резултат на което са предписани неадекватни мерки – оформяне на короната вместо премахване.Достигайки до извода,че [община],в качеството на работодател на служителите от отд.”Озеленяване”следва да отговаря по чл.49 ЗЗД за причинените вреди от възникналия трагичен инцидент, съдът е уважил предявените като частични искове за обезщетения за неимуществени вреди в размер по 25100 лв,както и искът за обезщетение за имуществени вреди,причинени на малолетното дете А. Я., представляващи дължимата издръжка, от която е лишен,в размер на 150 лв месечно,считано от датата на предявяване на иска – 20.12.12г.до навършване на пълнолетието му – 26.05.2027г.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от касатора материалноправни въпроси се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства за това налице ли са предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното провеждане на иска
Въпросът:дължи ли възложителят обезщетение за вреди от бездействие на негови служители,без да съществува изрична законова уредба на задължение за предприемане на конкретно действие,не е обусловил изводите на въззивния съд.Това е така,защото съдът е приел обратното,а именно, че с Наредба № 1 от 10.03.93г. постоянното опазване на озеленените площи и декоративна растителност е вменено в задължение за общините и техните служби и в изпълнение на това си задължение касаторът в качеството на работодател е възложил на служителите в отд.”Озеленяване”да упражняват контрол в общинските озеленени площи и насаждения по улици,алеи за извършване на резитба за оформяне на короните на дърветата или за премахване на опасните дървета.В тази връзка не е налице противоречие с цитираното решение № 488/7.02.12г.на ВКС,ІV г.о.по гр.дело № 899/10г.,постановено по реда на чл.290 ГПК,тъй като в случая въззивният съд е приел,че не е положена дължимата грижа – че при констатираното от вещите лица нарушение на метаболизма на дървото,то не може да се възстанови самостоятелно и единственото, което е трябвало да се направи при извършеното картотекиране е да се обяви за опасно и за премахване.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът,свързан с прилагането на международен стандарт ISO 8601,с който се определят часовите зони на земното кълбо и ПМС № 94 от 13.03.97г.за въвеждане на лятно часово време в България,не е правен,а се отнася до извършената от съда преценка на представено по делото писмено доказателство- писмо изх.№ 30 от 21.02.13г.на Б.-НИХМ-РЦ Варна,в което се съдържа справка за метереологичните явления във времевия интервал от 6.00ч. до 12.00ч.на 17.02.12г.
Първият процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на съда в доклада да отдели спорното от безспорното и да посочи кои обстоятелства се нуждаят от доказване.Този въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика,тъй като първоинстанционният съд е изготвил доклад по чл.146 ГПК,допълнен в съдебно заседание на 12.04.13г.,с отделяне на безспорните факти,без забележки и възражения от страна на представителя на ответника.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси са свързани с възможността съдът да обоснове своите правни изводи с експертно заключение,което се основава на снимков материал,изготвен в досъдебното производство и със задължението на съда да допусне до разпит свидетели –очевидци за установяване на здравословното състояние на дървото преди и към момента на прекършването му.Те имат характер на оплакване за допуснати процесуални нарушения,които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.За пълнота следва да се отбележи,че поисканите от касатора свидетели с отговора на исковата молба са допуснати от окръжния съд с определение № 685/14.03.13г.при режим на довеждане.
По въпроса,свързан със задължението на съда да спре производството по гражданското дело до изясняване на въпроса за деликта и вината в образувано наказателно дело няма формирани правни изводи от въззивния съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 132 от 6.12.13г., постановено по в.гр.дело № 313/13г.на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.