О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр. София, 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 389/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 27 от 02.02.11г., постановено по в.гр.д.№ 1/11г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 928 от 19.11.10г. по гр.д.№ 3000/10г. на Пазарджишкия районен съд, ХІ с-в, с което уважен предявения от Н. Р. П. против [община] иск по чл.64 ЗС, като на ищцата, в качеството й на собственик на едноетажна масивна сграда – магазин с площ от 76 кв.м., построена в УПИ ХV-търговия и услуги в кв.19 по плана на [населено място], П. област е определено право на ползване върху 138,60 кв.м. от мястото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 130/08г. ищцата в първоинстанционното производство е закупила от РПК ”Съгласие” посочената сграда, представляваща магазин за хранителни стоки, построена в дворно място, представляващо частна общинска собственост. Тъй като ответникът създавал пречки на ищцата, като собственик на сградата, да ползва част от мястото, доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение, предявеният иск по чл.64 ЗС е приет за основателен. Във връзка с възражението на ответника, че в полза на ищцата не е било учредено право на строеж съдът е приел, че учредяване на такова право не е необходимо, тъй като същата е придобила правото на собственост върху нея по силата на правна сделка, а във връзка с доводите му, че постройката е незаконна решаващият съд е изложил съображения, че този факт е правно ирелевантен, доколкото в случая е налице “търпим” строеж по смисъла на § 16 П. и ответникът не оспорва правото на собственост на праводателя на ищцата, респ. на самата ищца върху постройката.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпросите приложим ли е чл.64 ЗС в отношенията между собственика на земята и собственика на постройка, за която няма изричен акт за учредяване на право на строеж и приложима ли е тази разпоредба за незаконна постройка като се поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на първия поставен въпрос касаторът не се позовава на противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и такова липсва, поради което визираното в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Посоченото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос по приложението на правната норма е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая представените от касатора Р № 37 от 20.04.82г. по гр.д.№ 11/82г. на ОСГК на ВС и Р № 300 по гр.д.№ 30/08г. на ВКС не се отнасят до поставения въпрос (с първото е прието, че собственикът на земята, отстъпил право на строеж върху нея на друго лице, има правна възможност за защита на правото си на собственост – освен отстъпените с акта и съобразно със закона правомощия на това лице, а с второто – че вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сграда и че собственикът на една постройка може да защити правата си с иска по чл.64 ЗС), поради което противоречие с тях не е налице. Освен това поставеният въпрос не обуславя изхода на настоящия спор с оглед приетото от съда, че ищцата е придобила правото на собственост върху постройката по силата на правна сделка и че ответникът не оспорва това нейно право. Представеното решение по адм.д.№ 6195/09г. на ВАС е постановено по административен спор и е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на О., т.4 задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК според т.4 на посоченото тълкувателно решение формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки релевантни доводи не са изложени и същите по отношение на поставените въпроси не са налице, поради което касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане и на това основание.
С оглед на казаното подадената от на [община] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от № 27 от 02.02.11г., постановено по в.гр.д.№ 1/11г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а [община] да заплати на Н. Р. П. от [населено място] сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: