О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
С., 21.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1014 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 446 от 3.ІХ.2012 г. на варненското [фирма], подадена против решение № 227 на Варненския апелативен съд, ТК, от 23.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 335/2012 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 357 на Варненския ОС от 7.ІІІ.2012 г. по т. д. № 1629/2011 г. в следните две части: 1/ С която е било признато за установено в отношенията между търговеца настоящ касатор /по иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК/ и ищцовото [фирма]-С., че последното не му дължи сума в размер на 26 078.94 лева; 2/ С която – на основание чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД – касаторът е бил осъден да заплати на софийския търговец-ищец сума в размер на 19 713.55 лв.: като платена без правно основание за това, ведно със съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 3 700 лв.
Единственото оплакване на варненския търговец касатор е за постановяване на обжалваното въззивно решение при „съществено нарушение на материалния закон”, с оглед на което се претендира касирането му и присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по въпроса „за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нереламентиран достъп до вътрешността на електромера- средството за търговско измерване (СТИ)”, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид „съществуващата съдебна практика, отричаща тази възможност”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 700 лв. – съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие № 232735 от 12.ХІ.2012 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди съдебния акт на първостепенния съд по съществото на облигационния спор в горепосочените негови две части, въззивната инстанция е приела, че при предявен отрицателен установителен иск /за несъществуване на определено парично задължение/ е в тежест на ответника по него да докаже основанието и размера на вземанията си – в процесния случай „свързани със законосъобразността на извършената корекция” на сметката за доставена ел. енергия, а оттам и дължимостта на исковата сума, което обаче не е било сторено: предвид установеното в процеса обстоятелство, че средството за техническо измерване (СТИ) се е намирало в трафопост, представляващ част от електроразпределителната мрежа и като такъв вид съоръжение не само намиращ се винаги под напрежение, но и обслужван от специализиран персонал със законово регламентиран достъп, какъвто е бил разрешен на служителите на търговеца настоящ касатор. Въз основа на тези данни по делото, изключващи евентуално неправомерно проникване на абоната в трафопоста, е изграден решаващия извод на Варненския апелативен съд в атакуваното решение досежно успешно оборване на презюмирана вина на потребителя-ищец, изразяваща се в съпричастност към нерегламентирана външна намеса в работата на съответния електромер или средство за техническо измерване.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 4 и 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Наличието на това допълнително основание – по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, може да бъде обсъждано само при ясно и точно формулиран от касатора въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ в изложението към жалбата му, който да е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и затова да е обусловил неговия изход, т.е. въпрос по който въззивният съд със сигурност да се е произнесъл. Докато в случая произнасянето на Пловдивския апелативен съд е било основано върху фактическата констатация, че нерегламентиран достъп на абоната/потребителя до СТИ не е бил установен в хода на извършеното в процеса доказване.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното от страна на ответното по касация търговско д-во искане за това, търговецът касатор ще следва – на основание чл. 78, ал. 3-във вр. чл. 81 ГПК – да бъде осъден да заплати разноски в размер на 700 лв., представляващи платен хонорар за един адвокат на софийското [фирма] по повод изготвянето на отговор по исковата молба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 на Варненския апелативен съд, ТК, от 23.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 335/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3-във вр. ЧЛ. 81 ГПК, да заплати на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 49 СУМА в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща платен хонорар за един адвокат по повод изготвяне на отговор по касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2