О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр. София, 21.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.търг.дело № 4319 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма] –гр. София срещу определение №1085/09.08.2013 г. по ч.гр.д. № 879/13 , с което е потвърдено разпореждане №7830 от 26.06.2013 г. на РС-Плевен по ч.гр.д. № 3302/2013 г. за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ на основание чл.417 т.2 ГПК срещу Б. Б. О.-малолетен като наследник на Б. Б. О. за сумите от 18 384,67 швейцарски франка-главница , 794,65 шв.франка –дог. лихва за периода: 05.10.2009 -20.06.2013 г. и 8 995,72 шв.франка-лихва за забава върху главницата за периода 05.09.2009 – 20.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 21.06.2013 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната частна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава разпореждането за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ на основание чл.417 т.2 ГПК срещу Б. Б. О.-малолетен, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за това, доколкото в заповедното производство съдът е обвързан изцяло от данните в самия документ, служещ като единствено основание за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Ето защо това е недопустимо да става по отношение на универсален правопприемник на длъжника, който не фигурира в документа по чл.417 т.2 ГПК, при това малолетно лице, за което следва да се изследва и въпросът за това, дали е приел наследството по опис, съгласно чл.61 ал.2 ЗН.
Първият правен въпрос от значение за изхода на спора, формулиран от самия жалбоподател се свежда до допустимостта да се издава заповед по чл.417 ГПК срещу универсален правопприемник на длъжника, който не фигурира в документа по чл.417 т.2 ГПК, както да се изследва въпросът за това дали е приел наследството по опис, съгласно чл.61 ал.2 ЗН. По първата част от въпроса безспорно е налице противоречие в прктиката, което е констатирано в Разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК , съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо и което във въпрос №4-г засяга именно релевантния за настоящия спор въпрос.
С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 т.4 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.