5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
С., 21.06. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 287/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Държавно горско стопанство Г.” [населено място], обл. Б. срещу въззивно решение № 463 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 948/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2360 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 252/2011 г. на Районен съд, [населено място], с което са уважени предявените от А. Ю. Б. срещу “Държавно горско стопанство Г.”, [населено място], обл. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “помощник лесничей” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1720.43 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно законността на дисциплинарно уволнение с оглед приложението на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, който е обуславящ за изхода на делото. Според жалбоподателя разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, което обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното решение било прието, че е нарушена императивната норма на чл.195, ал.1 КТ, въпреки че в заповедта били посочени текстовете от закона за дисциплинарните нарушения извършени от ищеца, както и че от последния са изискани писмени обяснения във връзка с нарушенията. Твърди се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства. Позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът А. Ю. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че решението е правилно. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от Б. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ Благоевградския окръжен съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на императивната норма на чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 КТ, тъй като посоченото в т.1 дисциплинарно нарушение не е мотивирано, посоченото в т.2 не е ясно, за посоченото в т.4 не са изискани обяснения от ищеца, а описаните в т.3, т.5 и т.6 не представляват дисциплинарни нарушения. Счел е за неоснователно оплакването, че не са обсъдени събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд и като ги е възприел е препратил към изложените от него мотиви на основание чл.272 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос за законността на дисциплинарно уволнение с оглед реквизитите по чл.195, ал.1 КТ, на които следва да отговаря.
По въпроса на приложението на чл. 195, ал. 1 КТ е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд, с което практиката по този въпрос е уеднаквена – решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 260/22.7.2011 г. по гр. д. № 793/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/29.01.2010 г. по гр. д. № 344/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 92/16.03.2011 г. по гр. д. № 910/2010 г. на ВКС, III г. о. Прието е, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. В обжалваното въззивно решение е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на посочените в императивната норма на чл.195, ал.1 КТ реквизити. Посоченото в т.1 на заповедта дисциплинарно нарушение не е конкретизирано по време. Отразеното в нея, че на 15.10.2009 г. при проверка и ревизия на електронни превозни билети е установено, че ищецът не е отчитал електронните превозни билети в книжен вид няколко месеца преди проверката не съставлява конкретизация по време, защото не е посочена нито дата, нито период на извършване. Посоченото в т.2 нарушение също не е конкретизирано по време, тъй като е отразено само, че ищецът неправилно е водил отчетността в промишлени обекти за продажба на дървесина на територията на Д.- Г., при което е констатирана липса на 112.85 куб. М. дървени строителни материали на обща стойност 11 624.40 лв. Отразеното в т. 3, т.5 и т.6 от заповедта, че ищецът е отказал да получи изпратената по пощата заповед за налагане на имуществена отговорност, че срещу него е образувана прокурорска преписка, както и че следва да му бъде изготвен обходен лист не съставлява дисциплинарно нарушение. По отношение на посоченото в т.4 неявяване на работа не е изпълнено изискването по чл.193, ал.1 КТ. Или, в случая поставеният материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Наличието на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на която не са изложени съображения, че се нуждае от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите съображения развити в изложението, касаят обосноваността на атакувания съдебен акт, което е основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос е налице задължителна практика по чл.290 ГПК- решение № 643 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2009 г., IV г. о. В него е прието, че въззивният съд е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. Приетото от въззивния съд не е в отклонение от цитираната практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат З..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 463 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 948/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда “Държавно горско стопанство Г.”, [населено място], обл. Б. да заплати на А. Ю. Б. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: