4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
[населено място] ,25,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 299 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1853 / 04.10.2014 год. по в.т.д.№ 4720/2013 год. на Софийски апелативен съд,в частта му с която е потвърдено решение № 1574/20.09.2013 год. по т.д.№ 2622/2011 г. на СГС, за отхвърляне иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,спрямо ответника [фирма],за установяване по отношение на същия,че ищецът – касатор не дължи на дружеството сумата от 34 275,49 лева – цена на потребена електроенергия за свой обект,находящ се в [населено място], за периода 30.04.2010 год. – 01.05.2011 год., както и в частта, в която и след отмяна на първоинстанционното, макар също отхвърлително решение, на възприетото от въззивна инстанция различно правно основание – чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД,вместо приетото от първоинстанционния съд основание на чл.59 ЗЗД, е отхвърлен и предявеният от касатора против [фирма] – конституирано като трето лице – помагач на ищеца,обратен иск за връщане на сумата от 34 275,49 лева,като заплатена му без основание.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон и установената с решения по реда на чл.290 ГПК,задължителна за въззивния съд,безпротиворечива съдебна практика,досежно незаконосъобразността на извършеното от енергийното дружество [фирма] коригиране за минал период сметката на потребителя.Счита,че въззивният съд е отхвърлил исковете без да квалифицира и обоснове основание за коригирането й, в противоречие с регулиращите правоотношението между страните по спора Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма].
Ответните страни – [фирма] и [фирма] – не са депозирали становища по жалбата.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Вземането от 34 275,49 лева, което ищецът отрича като дължимо,е формирано въз основа издадени от [фирма] фактури,след изготвени от [фирма] два констативни протокола.С първия от тях – № 1004701 / 06.06.2011 год. е установено, че не са открити нарушения или неправомерни въздействия върху компоненти на средството за търговско измерване на обекта на ищеца,както и че към момента на тази проверка измерителната група е с токови трансформатори 300/5А – монтирани след предписание на електроразпределителното дружество и одобрени от същото,с Констативен кат за установяване годността за приемане на строежа от 08.02.2010 година, както сочи в исковата молба и [фирма].С втория констативен протокол – № 6002701 / 23.06.2011 год. е установено,че електромер с фабричен № 04120876 работи с грешка от 0,367 % , поради което и същият е сменен с нов.Ищецът счита,че ответникът [фирма] не обосновава,въз основа горепосочените констативни протоколи, основание за коригиране сметката му като потребител,за минал период, при това по-дълъг от 30 дни, съгласно чл.25 ал.4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма].
В отговора си [фирма] потвърждава факта,че обектът се обслужва от СТИ ,снабдено с три броя токови трансформатори 300 / 5А , с коефициент / множител / 60, които в клиентската му система са погрешно заведени като токови трансформатори 150 / 5А , с коефициент / множител / 30. По точи начин и до момента на проверката, използваната от потребителя електроенергия е фактурирана с неверен множител 30, вместо с реален такъв – 60. Съответно е фактурирана едва половината от реално потребената от ищеца електрическа енергия.Ответникът е оспорил приложимостта на чл.25 ал.4 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] , тъй като не се касае за хипотеза на неточно измерване или неизмерване на количеството потребена електроенергия.Същите обстоятелства посочва в отговора си и [фирма].
За да потвърди отхвърлителното решение спрямо [фирма] и отхвърли иска срещу [фирма], въззивният съд е приел,че от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на техническа експертиза, се установява,че ползваната на обекта електроенергия е правилно отчитана от измервателните уреди, но неправилно остойностявана и именно приложимия начин на остойностяване е предмет на спора между страните,като обуславящ размера на дължимата от ищеца цена на действително потребена електроенергия.Поради техническите характеристики на измервателните уреди и мощността на тока,отчитането не е било пряко,а чрез умножаване показанията на уреда / по отношение които няма корекции / с предварително определен коефициент.Реално приложимият такъв е бил 60,при фактически приложен 30,некореспондиращ на вида на включените трансформатори,безспорно установени като 300 / 5А, но погрешно отразени в клиентската система като 150 / 5 А. Съдът е приел,че чл.25 ал.4 препращащ към ал.2 от ОУ и с оглед съдържанието на последната разпоредба ,е аналогично приложим към хипотези на неправилно отчитане на потребената електроенергия чрез СТИ , респ. неприложим към настоящата хипотеза на неточно остойностяване при точно отчитане на действително потребена енергия,предвид погрешно отразяване на технически параметри на устройството в информационната система на обществения снабдител. Съдът е приел,че се касае за грешка в пресмятането, а не за неправилно отчитане от СТИ, поради което и доставчикът не е ограничен с допустима продължителност на корекцията за минал период – 30 дни, съгласно чл.25 ал.4 от ОУ.
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен въпрос, а единствено посочил постановяването на въззивното решение в противоречие със задължителна за въззивния съд съдебна практика, с която обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК : 1/ по въпроса относно наличието на законово основание за коригиране сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период – реш.№ 104 по т.д.№ 885 / 2009 год. , реш.№ 189 по т.д.№ 39 / 2010 год., реш.№ 177 по т.д.№ 1008 / 2010 год.,реш.№ 12 по т.д.№ 1080/2011 год., реш.№ 200 по т.д.№ 983/2012 год. – всички на второ търговско отделение на ВКС; 2/ по въпроса относно виновния характер на договорната отговорност по чл.82 ЗЗД – преждепосочените решения № 177 и № 104 , както и реш.№ 38 по т.д.№ 5 / 2013 год. на първо т.о. и реш.№ 159 по т.д.№ 773 / 2012 год. на второ т.о. на ВКС ; 3/ относно приложението на чл.78 ал.5 ГПК – намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност – противоречие с т.3 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Неформулирането на конкретен правен въпрос,относим към решаващите мотиви на въззивното решение,е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.Дори да се приеме,че е поставен общият правен въпрос относно наличието на правно основание за коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия,за минал период,респ. за обезщетителния, поради което и предпоставящ вина, характер на дължимото, съгласно корекцията, то не се явява обоснован допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посочените съдебни актове дават разрешения при напълно различни от предпоставките на настоящата хипотези. Визираните в п.1 и п.2 решения,постановени по реда на чл.290 ГПК,са в отговор на въпроси относно съществуването на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати,мотивирани и с оглед необходимостта от доказана вина на потребителя, предвид възприет обезщетителен характер на дължимото,но все в хипотези на погрешно / неточно / отчитане на потребена електрическа енергия от самите средства за техническо измерване / при установено въздействие върху компоненти от схемата на СТИ / и въз основа на чл.25 ал.4 вр. с ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,които разпоредби съставите са намерили приложими именно при тези предпоставки.Касае се за разрешение на правния въпросд в хипотези,в които спорът включва и действително потребеното.Такава хипотеза въззивният съд категорично е отрекъл,както и относимостта на чл.25 ал.4 от ОУ.На практика мотивите му се основават на установена като дължима и изискуема цена,съгласно условията на сключения договор за потребление на електрическа енергия и действително отчетеното като потребено,но неправилно остойностено при прилагане на несъответен коефициент / множител / количество енергия,а не обезщетение на основание чл.82 ЗЗД.В този смисъл,основанието на корекцията е самият договор за продажба на електрическа енергия,а не изключение от нормалното развитие на правоотношението,уредено от чл.25 ал.4 от ОУ.
Третият от поставените въпроси не удовлетворява изискването за правен,тъй като не е включен в предмета на спора – обусловил или подготвил изхода на делото по съществото на правния спор, включен в обхвата на формираната сила на пресъдено нещо.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1853 / 04.10.2014 год. по в.т.д.№ 4720/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :