О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр.София, 17.07. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №317 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. Д. от с. С., общ. Пазарджик, против решението от 18.11.2008г., постановено по гр.д. №766/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 24.07.2008г. по гр.д. №3036/2007г. на Пазарджишки районен съд, с което е уважен предявения от Л. П. С., П. Л. С. и Е. Д. С., тримата от гр. П., срещу В. И. Д. иск с правно основание чл.254 от ГПК/отм./.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Л. П. С., П. Л. С. и Е. Д. С. оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустимо.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което по предявения от Л. П. С., П. Л. С. и Е. Д. С. срещу В. И. Д. иск с правно основание чл.254 от ГПК/отм./ е прието за установено, че присъдената сума по ч.гр.д. №255/2005г. на Пазарджишки районен съд, в размер на 8600лв. главница, заедно със законната лихва върху тази сума, от 15.02.2005г., въз основа на приложен по същото дело н.а. №91/2004г., не се дължи от ищците.
Решаващите мотиви на въззивния съд за да постанови този резултат, са, че не е възникнало задължение на Л. С. към В. Д. по договор за заем за сумата 8600лв., тъй като договорът е реален, а по делото е установено, че В. Д. не е дал в заем на ищеца Л. С. сумата 8600лв. Постигнатото съгласие между първия ищец и ответника по иска за сключването на договора за заем на посочената сума, материализирано в нотариалния акт, в чиято форма е сключен договора за учредяване на ипотека върху имота на вторите двама ищци, не доказва получаването на сумата в заем.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правния интерес на ищците от установителния иск с правно основание чл.254 от ГПК/отм./. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1, т.2 и т.3 на същата разпоредба. В случая въззивният съд не се е произнесъл по релевирания от касатора правен въпрос, поради което необосновано се иска допускане на касационно обжалване. Доводите за липсата на правен интерес като основание за недопустимост на иска се релевират от ответниците едва в касационната инстанция и са относими към касационното основание за недопустимост на въззивното решение по чл.281, т.2 от ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. По него ВКС ще се произнесе, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същото се отнася и до релевирания въпрос за произнасянето по валидността на договора за ипотека без да е сезиран с такова искане, в противоречие с практиката на ВКС и при противоречива практика на съдилищата.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС като въззивният съд се е занимал с валидността по чл.170 от ЗЗД на договора за ипотека, без да е сезиран с такова искане. Въпросът не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска, поради което произнасянето на въззивния съд по него не е от значение за изхода на спора по настоящото дело и ако въпросът бъде разрешен в съответствие с практиката на ВКС това разрешение не би довело до различен изход на спора по делото.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на релевираните правни въпроси и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с оглед на изложените съображения по отношение на правните въпроси, а също така и по съображения, че касаторът само е посочил това основание, но липсва обосновка, че въпросите са от значение за точното прилагане на правото, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на релевираните въпроси, тъй като по тях има установена практика на ВКС.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.11.2008г., постановено по гр.д. №766/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, по касационна жалба на В. И. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: