О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр.София, 28.09.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 683/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Х. И. Ф. от с. Ч., Б. област, против решение № І* по гр.дело № 59/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1905/10.11.2005 год. по гр.дело № 1502/2004 год. на Бургаския районен съд и исковете му по чл.108 и чл.109 ЗС са отхвърлени.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че предявените от него искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са „със значителен материално-правен и процесуално-правен интерес, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като съдът се е произнесъл с решението си и по двата иска неправилно и необосновано, по начин, който не държи сметка за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. В подкрепа на това свое становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт касаторът счита, че решаващият съд следваше да обоснове своите правни изводи на базата на нормативните изисквания за отстояния на сградите, а не на базата субективните и пристрастни свидетелски показания.
Касационният съд счита, че позоваването на процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно, за да се мотивира извода за наличие на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подкрепящите основанието аргументи, в изложението към касационната жалба сочат на основания за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не са аргументи и обстоятелства, обосноваващи твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не се позовава на неяснота и непълнота на материалноправните норми на чл.108 ЗС и на чл.109 ЗС, нито се позовава на противоречивото им тълкуване от различни съдебни състави на ВКС и на съдилищата, за да се инициира уеднаквяването на съдебната практика, съгласно чл.291 и чл.292 ГПК, което ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и при съществуването на които касационният съд следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В конкретния случай не са налице предпоставките на сочената от касатора хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова касационният съд счита, че не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І* от 18.03.2009 год. по гр.дело № 59/2008 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Х. И. Ф. от с. Ч., Б. област, с вх. № 4592/01.04.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: