О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
гр. София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2294 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], ЕИК:[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], – адв. Ж. Д., срещу решение № 66 от 13. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 19/2016г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 119 от 21.10.2016 г. на Балчишки районен съд по гр. дело № 473/2015 г. и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на А. Х. Б., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място] [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], – адвокат Д. Д., извършено със заповеди № 2 и № 3 от 13. 10. 2015г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], [община]; ищецът А. Х. Б. е възстановен на предишната работа на длъжност „началник смяна, рудник” в [фирма], [населено място], [община] и ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца А. Х. Б. сумата 700 лева – сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: „Датата на извършване на дисциплинарното нарушение представлява ли съществен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, когато основанието за възникване на дисциплинарната отговорност е бездействие на служителя – липса на упражнен контрол върху други служители, или законосъобразна ли е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, ако в нея е посочена само една дата на извършване на дисциплинарното нарушение, ако деянието е във формата на бездействие (неупражняване на контрол върху други служители) и е осъществено в няколко различни дни?“, по който сочи противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 178 от 30.11.2010г. по гр. дело № 5306/2008г. на ІV г.о., решение № 128 от 28.05.2013г. по гр. дело № 726/2012 г. на ІV г.о., решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр. дело № 205/2012г. на ІV г.о., решение № 363 от 10.01.2012г. по гр. дело № 354/2010г. на ІІІ г.о., решение № 322 от 07.11.2012г. по гр. дело № 278/2011г. на ІІІ г.о., решение № 676 от 12.10.2010г. по гр. дело № 999/2009г. на ІV г.о., решение № 722 от 03.01.2011г. по гр. дело № 518/2009г. на ІV г.о..
В случай, че ВКС приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по горния въпрос подържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като въпросът е конкретизиран по следния начин: „Когато дисциплинарното наказание е наложено за липса на упражнен контрол върху други служители, в резултат на което санкционираният контролиращ служител е допуснал да бъде извършено нарушение от тези други служители, което е съставно (включва няколко отделни взаимосвързани деяния), необходимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на контролиращия служител да бъдат посочени датите, на които е извършено всяко едно от деянията, съставляващи нарушенията, спрямо които служителят не е осъществил контрол? или: Когато нарушението на отделни служители, което е извършено поради бездействието на санкционирания контролиращ служител, включва няколко отделни взаимосвързани деяния, необходимо ли е в заповедта за дисциплинарно уволнение на контролиращия служител да се посочи датата, на която е извършено всяко отделно действие, формиращо нарушението?“, поддържайки че липсва практика на ВКС, а изясняването на въпроса би допринесло за разкриване на точния смисъл на правната разпоредба.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът релевира доводи за основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по следния обуславящ изхода на делото въпрос: „Изпълнено ли е изискването по чл. 236, ал. 2 ГПК, ако въззивният съд не е обсъдил всички възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?, или: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на своето решение да обсъди всички събрани в първоинстанционното и въззивното производство доказателства и всички защитни доводи и възражения на страните?“, по който твърди противоречие с трайната задължителна практика на ВКС, а именно: решение № 445 от 11.05.2016г. по гр. дело № 2535/2015г. на ІV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ІІ т.о., решение № 186 от 02.07.2015 г. по гр. дело № 4465/2014г. на ІV г.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ІІ т.о., решение № 95 от 17.06.2013г. по гр. дело № 1387/2012г. на ІІІ г.о. и решение № 23 от 04.08.2014г. по т.д. № 1938/2013г. на І т.о..
Поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по правния въпрос: „Могат ли да се приемат като писмени доказателства писмени обяснения, дадени от трето лице по друго дисциплинарно производство, за извършено друго дисциплинарно нарушение?, или по -конкретно: В производството по иск за отмяна на дисциплинарно уволнение могат ли да бъдат използвани като писмени доказателства писмени обяснения по чл. 193 КТ, дадени от друг служител по повод започнало срещу него дисциплинарно производство за друго дисциплинарно нарушение?“, като в случай на положителен отговор на въпроса, формулира допълнителен въпрос: „Каква е доказателствената стойност на писмените обяснения, които изхождат от друг служител и са дадени по повод образувано срещу него дисциплинарно производство за друго дисциплинарно нарушение, различно от нарушението, за което е наложено дисциплинарното уволнение, което е предмет на делото?“, поддържайки липса на съдебна практика по тези въпроси и значимост за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – А. Х. Б., представя писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в настоящото касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор при ответника на длъжност „началник смяна, рудник“, като на 13. 10. 2015г. е уволнен дисциплинарно на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ вр. с чл. 187, т. 9 КТ /увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др. средства/, заради това, че не е упражнил контрол върху работата на миньорите под земята от ръководената от него смяна – нощната смяна от 23. 00ч. на 12. 08. 2015г. до 6. 00ч. на 13. 08. 2015г., което бездействие е довело до унищожаване на имущество на ответното минно предприятие – нарязване на годни за повторна употреба 6 куб. м. шлевери / 70-90% от 6 бр. руднични вагони/, превърнати в дърва за огрев за лични нужди на миньора Г. Банков И.. Разглеждайки процесното дисциплинарно уволнение по същество, поради неприложимост на специалната закрила на чл. 333 КТ спрямо ищеца, Добрички окръжен съд е намерил същото за незаконосъобразно, тъй като носещият тежестта за доказване работодател не е установил нарушенията на трудовата дисциплина, послужили за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание. Преценявайки доказателствената сила на писмените обяснения по чл. 193 КТ на миньора Г. Банков И., нарязал шлеверите като дърва за огрев за лични нужди, наказан с по-леко дисциплинарно наказание /“предупреждение за уволнение“/, в качеството им на частен документ, с оглед на всички приети по делото доказателства, вкл. гласните доказателства, ангажирани от ответника, решаващият съд е приел, че не е установено по делото, че процесните шлевери са нарязани в работното време на нощната смяна на 12 срещу 13. 08. 2015г., ръководена от ищеца Б., както е посочено в уволнителната заповед. Намерил е, че е извън предмета на спора, очертан с фактическите констатации за вида и времето на извършените нарушения на трудовите задължения в заповедта за уволнение, дали ищецът в друг ден, в друга ръководена от него смяна, е допуснал бездействие – причина за настъпване на същите имуществени вреди за ответника. Заключил е, че правото на работодателя да наложи наказанието е упражнено с оглед посочените съобразно чл. 195, ал. 1 КТ фактически основания, в това число кога е извършено нарушението, поради което при проверка на последните, дисциплинарното уволнение се явява незаконно и подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва касаторът да формулира правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Формулираните от ответника горепосочени въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване в горепосочения смисъл и това е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Решаващите правни изводи на Добрички окръжен съд при уважаване на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са за незаконосъобразност на процесното дисциплинарно уволнение поради това, че послужилите за негово основание нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца не са осъществени. В процесната заповед за уволнение е посочен конкретен момент на нарушението /конкретна нощна смяна на 12 срещу 13. 08. 2015г./, а не период от време, в което е осъществено бездействието на работника, изразяващо се в неупражнен контрол върху действията на поверените му миньори от смяната, поради което първият формулиран от касатора въпрос не кореспондира с цитираната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК и същевременно не е от значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като преценката за законосъобразността на уволнението е извършена съобразно посочения в заповедта за уволнение момент на нарушението, който е конкретна нощна смяна, а не период от време, включващ повече от една работна смяна. Формулировката на първия въпрос във всичките му вариации, дадени от касатора, освен това е по – скоро относима към правилността на въззивното решение, която не може да бъде обсъждана в настоящото предварително производство по селекция на касационната жалба.
Вторият поставен от касатора въпрос за доказателствената сила на писмените обяснения по чл. 193 КТ на другия работник /миньора Г. И./ в друго дисциплинарно производство и за задължението на съда да ги обсъди във връзка с останалите доказателства по делото, също не е обуславящ за изхода на делото. Решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на процесното уволнение не е базиран единствено на горепосочените обяснения по чл. 193 КТ на другия миньор, а е изведен при съвкупната преценка на всички приети доказателства, вкл. посочените от ответника гласни такива и цененето им съобразно носената от работодателя даказателствена тежест за установяване законосъобразността на дисциплинарното уволнение, за която последният не е провел успешно пълно и главно доказване. Следователно, дори писмените обяснения по чл. 193 КТ на Г. И. да не бяха включени в доказателствения материал по делото, изводът за незаконосъобразност на процесното дисциплинарно уволнение, не би могъл да бъде променен.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен съгласно разписка от 25. 04. 2017г., приложена към отговора на касационната жалба.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 13. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 19/2016г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], – адв. Ж. Д., да заплати на А. Х. Б., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],, със съдебен адрес: [населено място], [улица], – адвокат Д. Д., сумата 1 000 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.