О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
гр. София, 14.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 639 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца и ответник по насрещния иск [фирма], [населено място] срещу решение № 68 от 23.04.2015г. по в. т. дело № 86/2015г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 1041 от 18.12.2014г. по гр. дело № 937/2014г. на Русенски районен съд [фирма] е осъдено да заплати на ищеца по насрещния иск [фирма], [населено място] следните суми: 14 593,58 лв., представляваща договорна неустойка по т. 17 от договор за наем от 25.02.2008г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2014г. до окончателното плащане; 350 лв. – разноски за производството пред Русенски районен съд; 291,97 лв. – разноски за производството пред Русенски окръжен съд.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБългария, чл. 9, чл. 20 и чл. 20а ЗЗД следва ли въззивният съд да се произнесе по въпроса за преклудиране на срока, в който страните могат да претендират уговорената договорна неустойка съобразно разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор за наем от 25.02.2008г.?
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец по насрещния иск/ оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в съответствие с практиката на ВКС, решението не противоречи на практиката на съдилищата и касаторът не е посочил мотиви и доказателства, от които да се установява, че допускането на касационно обжалване би било от съществено значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа посочени основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
За да уважи насрещния иск за заплащане на неустойка от наемателя на наемодателя, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за наем, сключен на 25.02.2008г. и влязъл в сила на 01.05.2008г., по силата на който [фирма] е отдало под наем на [фирма] собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], Източна промишлена зона /складова площ от 508 кв.м. и административна площ от 32 кв.м./ при уговорена наемна цена, платима до десето число на текущия месец, за който тя е дължима /чл. 2 от договора/, както и че е уговорена неустойка в случай на забава на някое от договорените плащания за всеки ден забава след десето число в размер на 1 % от дължимата наемна цена /чл. 17 от договора/. Съдебният състав е констатирал, че договорът за наем е прекратен от наемателя [фирма] с предизвестие, получено от наемодателя на 28.02.2013г., и имотите са предадени на наемодателя на 01.04.2013г. Изложил е съображения, че обезпеченията по чл. 4 и чл. 5 – депозит и чл. 17 – неустойка не следва да се сместват и същите не противоречат на справедливостта. Депозитът по чл. 4 от договора обезпечава плащането на определената сума за наем, а съгласно чл. 5 от договора при прекратяване на наемните отношения от депозитната вноска наемодателя покрива незаплатени задължения и договорени обезщетения от наемателя. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението по т. 2 – наемателят да заплаща договорената наемна цена до десето число на текущия месец. За дължимостта на неустойката няма значение колко е забавата след 10-то число на месеца и че закъснението над 20 дни е само по 3 претенции, като изчислението става за всеки ден поотделно. Въззивният съд е приел, че клаузата за неустойка за забавено изпълнение не е нищожна, тя не се явява и средство за неоснователно обогатяване и не противоречи на добрите нрави, като в този смисъл се е позовал на решение № 4/25.02.2009г. по т. д. № 395/2008г. на ВКС, ТК, както и че не може да се говори и за прекомерност на неустойката, тъй като страните по делото са търговци и имат сключена търговска сделка. Въззивната инстанция се е аргументирала освен с обезпечителната и наказателна функция на неустойката, също и със стимулиращата й роля страните да изпълняват точно задълженията си. Изложила е съображения, че не може да се направи прихващане на дължимата неустойка в размер 14 593,58 лв. със сумата 5 287,71 лв., представляваща внесена депозитна вноска от другата страна, тъй като в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос не отговаря на изискванията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция и не е уговорено в договора за наем преклудиране на срока, в който страните могат да претендират договорна неустойка съобразно разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор на наем от 25.02.2008г. От друга страна, договорна клауза за преклудиране на срок за претендиране на договорна неустойка практически представлява клауза за скъсяване или удължаване на предвидените в ЗЗД давностни срокове, по отношение на която е приложима разпоредбата на чл. 113 ЗЗД и относимата към посочената правна норма постоянна практика на ВКС. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ЗЗД, разпоредбата на чл. 113 ЗЗД е с императивен характер и същата въвежда забрана за скъсяване или удължаване на установените от закона давностни срокове. Поради това като е обсъдил клаузите на чл. 2, 4, 5 и 17 от договора за наем, събраните доказателства и е направил извод, че ответникът по насрещния иск /наемател/ дължи на ищеца по насрещния иск /наемодател/ уговорената в т. 17 от договора неустойка, съдебният състав на Русенски окръжен съд не е постановил въззивното решение в противоречие с постоянната практика на ВКС. При наличието на постоянна практика на ВКС по приложението на чл. 113 ЗЗД и липсата на предпоставки за нейната промяна или осъвременяване не е налице и основанието, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 23.04.2015г. по в. т. дело № 86/2015г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 1041 от 18.12.2014г. по гр. дело № 937/2014г. на Русенски районен съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] следните суми: 14 593,58 лв., представляваща договорна неустойка по т. 17 от договор за наем от 25.02.2008г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2014г. до окончателното плащане; 350 лв. – разноски за производството пред Русенски районен съд; 291,97 лв. – разноски за производството пред Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.