4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
гр. София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3031 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4802/15.06.2018 г. на Т. Д. Й., представляван от адв. Н. И., срещу въззивно решение № 121 от 30.04.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 695/2017 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 221 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 660/2017 г. на Районен съд – Козлодуй. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Т. Д. Й. срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ– за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „манипулант”, сектор „Демонтаж 1 контур“, отдел „Демонтажни дейности I-ви и II-ри контур“ към направление „Демонтаж“ в СП “ ИЕ 1-4 блок“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 13 228,80 лева за периода 18.04.2017 г. – 18.10.2017 г. ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 07.06.2017 г. до окончателното заплащане; отхвърлен е и обусловеният иск на Т. Й. за връщане на удържаното от ответника, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, обезщетение за наложеното дисциплинарно уволнение в размер на месечното брутно трудово възнаграждение от 2204,80 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради постановяването му в нарушение на императивна материална норма, тъй като според касатора дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ.
Ответната страна по жалбата – Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, представлявано от юрисконсулт К. П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за длъжността „манипулант”, сектор „Демонтаж 1 контур“, отдел „Демонтажни дейности I-ви и II-ри контур“ към направление „Демонтаж“ в СП „ИЕ 1-4 блок“, прекратено едностранно от работодателя на основание чл.330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № ТП-19/14.03.2017 г., връчена на служителя на 18.04.2017 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за допуснато от ищеца тежко дисциплинарно нарушение по чл.190, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро вр. с чл. 187, ал.1, т. 1, предл. 2-ро КТ, изразяващо се в четири преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от час – в 11:21:27 часа на 24.01.2017 год., в 11.12.35 часа на 25.01.2017 год., в 11.21:26 ч. на 26.01.2017 год. и в 11.15.31 ч. на 31.01.2017 год.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарната процедура, уредена в чл. 193 – чл. 195 КТ е спазена от работодателя – наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено след изискване и получаване на писмените обяснения на служителя, с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, датите на извършване, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, при съблюдаване на критериите по чл. 189 КТ. Съдът е посочил, че ищецът не е оспорил фактите, свързани с преждевременното напускане на работното му място за посочените дати. Същевременно, в писмените му обяснения пред работодателя и в обясненията, дадени по негова инициатива в съдебно заседание, е констатирано противоречие относно обстоятелството- къде ищецът е потърсил лекарска помощ във връзка с твърдението му, че преждевременното напускане на работа се дължи на внезапно появили се причини от здравословен характер. В тази връзка, по въведените от ищеца възражения за незаконосъобразност на заповедта, съдът е посочил, че ищецът не е установил и доказал напускането на работното място да се дължи на причини от обективен характер – възникнали здравословни проблеми, които са го принудили незабавно да потърси лекарска помощ. Отчетено е, че с оглед спецификата на работата на ищеца в зона със строг режим на достъп, за всички работещи там е забранено да напускат работното си място без основателна причина и без да уведомят прекия си началник. В случая, ищецът не е сторил това, респ. напуснал е работното си място, което се установява и от представената справка за преминаванията на Т. Й. през автоматизираните системи за достъп на територията на предприятието. Съгласно приложената справка от служба „Трудова медицина” към АЕЦ [фирма], на посочените в заповедта за уволнение дати ищецът не е посещавал поликлиниката, в каквато насока са били твърденията на Й. в писмените му обяснения по чл. 193 КТ. В хода на производството ищецът не е представил никакви документи, удостоверяващи посещение в друго лечебно заведение. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, в заключение съдът е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Прието е, че ищецът самоволно е напуснал преждевременно работата си 4 дни за повече от 1 час в рамките на един календарен месец без уважителни причини и без да уведоми прекия си ръководител, с което е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, както и акцесорният иск по чл. 221, ал. 2 КТ са преценени за неоснователни и са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на нормата на чл.194, ал.1 КТ, не е налице.
В случая, с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът за първи път е въвел възражение за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради неспазване на 2-месечният срок по чл. 194, ал.1 КТ. Практиката на ВКС е константна, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, нито по невъведени от ответника възражения. Когато въведените от страната възражения или твърдени факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на страната да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях, като в доклада по делото, съгласно чл. 146, ал.1, т.1 ГПК, първоинстанционният съд трябва да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните.
Въззивният съд се произнася по правилността на посочените от първоинстанционния съд процесуални действия само при въведено във въззивната жалба оплакване. При констатация за основателност на оплакването, въззивният съд е длъжен да даде на страната указания за дължимите от нея процесуални действия и да приеме при условията на чл.266, ал.3 ГПК представените доказателства. В решението си въззивният съд може да обсъжда само доказателства, които страната е представила своевременно след като са й били дадени надлежни указания за подлежащите на доказване факти /в т.см. са – решение № 92/ 14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г., IV г. о. ; решение № 54/ 25.03.2014 г. по гр. д. № 3066/2013 г. IV г. о.; решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г., IV г. о., решение № 268/03.11.2017 г. по гр. д. № 859/2017 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК /. Релевираните за първи път с касационната жалба възражения по отношение на заповедта за дисциплинарно уволнение, които са били известни на касатора при подаване на исковата молба, се явяват преклудирани и не могат да обусловят селектирането на жалбата на поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Подобни факти и възражения не са били въведени като предмет на спор между страните нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, поради което същите са ирелевантни и за касационното производство в селективната му фаза по чл.288 ГПК.
При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно в претендирания размер за сумата от 100 лева.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 30.04.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 695/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Д. Й., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на сумата 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.