О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
[населено място], 19.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 647/2011 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 5.07.2011г., постановено по ч.гр.дело №449/2006г. на Плевенския окръжен съд, с което е разпоредено връщането на молба за отмяна вх. № 5008/26.05.2011г., уточнена с молба вх.№ 5184/1.06.2011г. на Плевенския окръжен съд. Частният жалбоподател В. Н. Н. лично и като представляващ СД И. Н. и сие вкл. и като пълномощник на Р. Н. В. – син на жалбоподателя иска отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на молбата му за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по ч.гр.дело №449/2006г. по описа на Плевенския окръжен съд като незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, с който се прегражда производството по подадената молба за отмяна вх. № 5008/26.05.2011г., поради което подлежи на обжалване по чл.274, ал.2 във връзка с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
В Плевенския окръжен съд е подадена молба вх. № 5008/26.05.2011г. от В. Н. Н. в качеството му на представляващ длъжниците по изп. дело №18/2006г. на ЧСИ Цв.Н., конкретизирана с молба вх. № 5184/1.06.2011г., за отмяна на влязлото в сила съдебно решение №550 от 19.10.2006г. С последното е оставена без уважение жалбата на [фирма] – [населено място] , представлявано от К. Г. и на [фирма] срещу действията на ЧСИ Ц. Н. досежно приемане на заключението на в.л. Т. Илиева, с което е извършена проверка на направените разходи и реализирани приходи от назначения за пазач по изп. дело.
Обжалваното разпореждане ще следва да бъде обезсилено, тъй като окръжният съд е излезнал извън определените му от ГПК правомощия за преценка редовността на подадена молба за отмяна. Правомощията на съда, чрез който се подава молбата за отмяна, са посочени точно в чл. 306, ал.1 и ал.2 ГПК. Администриращият молбата за отмяна съд трябва да провери дали тя отговаря по съдържание по чл.260 ГПК и дали съдържа приложенията по чл.261 ГПК. Законът не е предоставил правомощия на съда да извършва проверката по чл. 262 ГПК – дали същата е подадена в срок, каквото задължение има съда, администриращ жалби, подадени срещу актове постановени в исковото производство.
Молбата за отмяна обаче ще следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Решението по ч.гр.дело № 449/2006г. е влязло в сила на 19.10.2006г. Молбата за отмяна е подадена на 26.05.2011г. Затова, по отношение на процесуалните срокове, в които е могло да се инициира извънинстанционното производство за отмяна, са приложими сроковете по чл. 232 ГПК отм. Съгласно чл.232, ал.1 ГПК отм. молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна, а в случаите по чл.231, б”е и ж” ГПК от деня на узнаване на решението, но не по – късно от една година, считано от датата на влизане на решението в сила. В случая максимално предвидения по чл.232, ал.1 ГПК отм. срок за подаване на молба за отмяна /едногодишен/ е изтекъл на 19.10.2007г., поради което правото на молителя да иска отмяна на решението е преклудирано още при действието на ГПК отм. Разпоредбата на ГПК, по силата на която е отпаднал пределния едногодишен срок, считано от датата на влизане на решението в сила, е приложима само по отношение на влезлите в сила решения след приемането й и евентуално по отношение на започнали да текат, но неизтекли преклузивни срокове за сезиране на ВКС. Молителите не са посочили акт, с който по надлежен ред е установено наличието на престъпни обстоятелства /доколкото се излагат оплаквания за корупция/, в която хипотеза ще бъде приложен срока от една година по ГПК в сила от 1.03.2008г., считано от датата на влизане на решението или присъдата в сила /чл.303, ал.1, 2 ГПК/, поради което предявена дори и на това основание молбата за отмяна се явява недопустима, тъй като изобщо не е започнал да тече срока по чл.305, ал.1, т.2 ГПК. Следва да се отбележи, че молбата за отмяна вх. №5008/26.05.2011г. на влязлото в сила решение на 19.10.2006г. по ч.гр.д. 449/2006г. на Плевенския окръжен съд е идентична по съдържание с предходните върнати поради просрочие молби за отмяна и както е прието с определение на състав на ВКС, ТК по ч.т. дело 799/2010г. просрочена се явява и всяка следваща молба за отмяна, подадена на дата, следваща подаването на първата, преценена като просрочена молба за отмяна.
В заключение молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане в открито съдебно заседание по изложените съображения.
С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА разпореждането от 5.07.2011г., постановено по ч.гр.дело №449/2006г. на Плевенския окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на молба вх. № 5008/26.05.2011г. и уточнена с молба вх. № 5184/1.06.2011г., подадена от В. Н. Н., лично и като представляващ длъжниците по изп.дело №431/2005г. срещу решение№550/19.10.2006г. по ч.гр.дело № 449/2006г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на съобщението на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: