1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 20.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1079 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответницата П. К. Ковачева против Решение № 325 от 09.12.2013г. по в.гр.д.№ 402/2013г. на АС В.Т., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 13/2013г. на ОС Ловеч за уважаване на предявения по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма], [населено място] съществуване на задължение на Ковачева като поръчител по просрочено задължение по договор за потребителски кредит в общ размер на 32 711.91лв., за което по реда на чл.417,т.2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителите в полза на праводателя на ищеца – цедента [фирма].
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради незаконосъобразния извод, че не са налице основанията за освобождаване на ответницата като поръчител поради бездействие на кредитора с оглед разпоредбата на чл.147 ЗЗД. Твърдението е за изтичане на шестмесечния срок, чието начало според касатора е спирането на плащанията по кредита, обуславящо автоматичната предсрочна изискуемост на задължението, по силата на чл.10,ал.2 от договора. Поддържа се, че настъпването на предсрочната изискуемост е обективен факт, който не зависи от волята на кредитора и от изявлението му за обявяването й, и съгласно клаузата на чл.10,ал.2, е налице при просрочено плащане със забава над 60 дни, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичането на шестмесечния срок считано от настъпването й. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване: Кога е началото и кога започва да тече 6 месечният срок, съгласно разпоредбата на чл.147 ЗЗД спрямо поръчител по договор за банков кредит при уговорена автоматична предсрочна изискуемост, когато тя не зависи от волеизявлението на банката. Настъпва ли автоматично предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в случай на просрочено плащане в определения от страните срок и кога кредитът става предсрочно изискуем с оглед реализиране отговорността на поръчителя по реда на чл.147 ЗЗД. При автоматична и безусловна трансформация на целия дълг в предсрочно изискуем при забава на плащане- т.е. независимо от волята на кредитора, следва ли да бъде уведомен длъжникът и поръчителят, с оглед началото на срока по чл.147 ЗЗД. Отпада ли отговорността на поръчителя при бездействие от страна на банката при наличието на автоматична и безусловна трансформация на целия дълг в предсрочно изискуем.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да потвърди решението за уважаването на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу поръчителя, депозирал възражение по чл.414 ГПК, въззивната инстанция е разграничила хипотезите на чл.10 „Неизпълнение и санкции“ и клаузата на ал.2 от договора, съгласно която вземането на банката по целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение със забава над 60дни, в който случай изискуемостта настъпва, без да е необходимо волеизявление на страните, и хипотезата на чл.11 „Обявяване на предсрочната изискуемост“- правото на банката на изиска предсрочното погасяване на кредита като го обяви за предсрочно изискуем в посочените хипотези, включително и при настъпила предсрочна изискуемост. Обсъдено е, че реализирането на правата на банката по заповедното производство е обусловено както от обективния факт- настъпването на предсрочната изискуемост поради забава от 60 дни, така и обявяването й /в случая към момент, към който не са били погасени 10 вноски/, с оглед на което е мотивирано, че към датата на подаване на заявлението не е изтекъл посоченият в чл.147 ЗЗД шестмесечен срок, който тече считано от обявяването на настъпилата предсрочна изискуемост.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси произтича от липсата на противоречие на изводите на въззивната инстанция с приетото в Решение № 81 от 08.07.2014г. по т.д.№ 1705/2013г. на 1 т.о. на ВКС и задължителните за всички съдилища указания по т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно решението на състава на ВКС, началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД, с изтичането на който се погасява поръчителството по договора за кредит /и изтичането на който към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК и настъпила предсрочна изискуемост на кредита е абсолютно основание за отхвърлянето му/, е настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, съобразно обстоятелствата, посочени в т.18 на ТР № 4/2013г. Съобразно приетото в ТР, при постигната в договора за кредит предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжникът, кредиторът може да събере вземането си, поражда действие само ако банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изводът на въззивната инстанция, че началото на срока по чл.147,ал.1, предл.първо ЗЗД за упражняване на правата на кредитора /банката/ срещу длъжника по договора за потребителски кредит тече от датата на обявената /а не настъпилата/ предсрочна изискуемост е съобразен, както с изложеното по горе, така и с изричните клаузи за автоматичното настъпване на изискуемостта на целия кредит при посочените обстоятелства и за необходимостта от обявяване за предсрочно изискуем, което обуславя и неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.9 във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004г. Основателността на искането произтича от обстоятелството, че отговорът е изготвен от юрисконсулт с приложено пълномощно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 325 от 09.12.2013г. по в.гр.д.№ 402/2013г. на АС В.Т..
Осъжда П. К. Ковачева от [населено място],[жк], вх.Б, ет.8, ап.29 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 375 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.