1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
[населено място], 22.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1584/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 297 от 9.11.2012г., постановено по в.т.д. №480/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд №997/14.06.2012г. по т.д. № 223/2012г. Касаторът релевира оплаквания за неправилност при всички основания за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по четири въпроса.
Ответниците С. С. К. и А. Т. К. оспорват касационната жалба и заявяват искане да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
Варненският окръжен съд е отхвърлил иска на дружеството [фирма] срещу С. С. К. и А. Т. К., квалифициран по чл.92 ЗЗД за сумата от 48 039.20 лв.
Варненският апелативен съд, е потвърдил първоинстанционното решетие, като е определил приложимия закон за претендираното от ищеца право по чл.88, ал.1 ЗЗД. Прието е, че с предявения иск ищецът претендира заплащане на вреди, поради разваляне на договора от 8.02.2010г. с основание чл. 30 от същия, които се дължат в двоен размер на извършените от дружеството разходи. Този извод е аргументиран с разликата между неустойка и вреди, а именно, че неустойката е определена от напред твърда сума или процент от договорената цена, докато в случая се претендират разходите, но като санкция в двоен размер. Неправилната правна квалификация на иска не води до недопустимост на решението, тъй като макар и при друга квалификация съдът се е произнесъл по предявения иск, при правилно разпределение на доказателствената тежест за фактите, поради което е прието първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е съобразил чл.22 от предварителния договор от 8.02.2010г., съгласно който изпълнителят – ищец се е задължил веднага след подписване на договора да предприеме необходимите действия по връщане на 10 кв.м. от дворното място на възложителите – физически лица, като заплати за своя сметка направените законни разходи на фирма [фирма] .
Варненският апелативен съд не е възприел констатациите на вещото лице – счетоводил относно записването на сумата, предмет на иска в счетоводството на ищеца. Доколкото вещото лице е констатира счетоводно записване на 3.05.2010г. – плащане в полза на [фирма] на база разписка за получена сума от 3.05.2010г., която е приета като РКО без записано основание в дневник с-ка 501, то това записване не е въззоснова на първичен документ, удостоверяващ плащане на пари на касата на [фирма]. РКО няма издаден, той е задължителен паричен документ, разходите по него се регистрират в касовата книга под номер от хронологична годишна номерация и към него се прикрепя фактура и касова бележка. Извършеното записване в този случай, приема въззивната инстанция, е в нарушение на чл.4 от ЗС за документална обоснованост на стопанските операции. След като липсват годни счетоводни данни от които да може да се направи извод за извършено плащане и след като ищецът не е поискал графологична експерти за установяване на авторството на разписката от 3.05.2010г., за която носи тежестта на доказване по чл.193 ГПК ищеца, съдът е приел за недоказано твърдяното от него плащане към СД. При тези факти ВАС е направил извод за неизпълнение на задължението по чл.22 договора, поради което то е дало основание за другата страна да развали договора. Освен това приема съдът не се доказва извършени от ищеца разходи от 12 000 евро, а доколкото е направен разход от 1000 лв. това е станало след получаване на нот.покана, с която ищецът е уведомен за разваляне на договора.
По основанията по чл.280, ал.1ГПК:
Касаторът формулира следните въпроси при допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК :1.задължена ли е страната, представяща частен документ по чл.193 ГПК, издаден от трето неучаствуващо в делото лице, да иска назначаване на графологична експертиза, когато издателя в качеството си на свидетел е потвърдил подписа си върху документа; 2. задължен ли е съда служебно на осн.чл.195 ГПК да назначи графологична експерти при посочените по – горе факти; 3.документ по чл.179 или по чл.180 ГПК представлява отразената в счетоводството документация на ТД търговска операция, извършена на основание разписка за платена сума, когато съдържа изискуемите реквизити по чл.7, ал.1във вр. с чл.4 т.5 ЗС на първичен счетоводен документ и коя страна носи доказателствената тежест по чл.193 ГПК; 4. законосъобразно ли е счетоводното записване в дневник по с-ка 501 на разписка за платена сума, съгласно чл.4, ал.1, т.5 ЗС, съдържащи всички реквизити на КРО и представлява ли разписката годно доказателство по реда на чл.55, ал.1 ТЗ и чл.178 и чл.182 ГПК.
Третият от въпросите не е обуславящ изхода на спора тъй като по делото не е имало спор относно характера на разписката – частен или официален документ, поради което не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а това е достатъчно да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ .
По втория и трети въпрос не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.193 ГПК и чл.195 ГПК има установена съдебна практика, включително такава по чл.290 ГПК. В чл.193, ал.3 ГПК законодателят ясно е посочил как се разпределя доказателствената тежест между страните, когато е оспорена истинността на частен документ, какъвто характер има разписката от 3.05.2010г., подписана от управителя на трето-неучаствуващо в производството по делото лице [фирма]. Когато се оспори истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване на истинността на документа е на страната, която го представя, в случая ищеца, в какъвто смисъл е приетото от въззивния съд в съответствие със съдебната практика. В случая въпросът не се отнася само до разпределение на доказателствената тежест в хипотезата на чл.193, ал.3 ГПК, а до преценката на съда дали разпита на управителя на [фирма] за факта на положения от него подпис върху оспорения документ е достатъчно доказателство, за да се приеме, че документът е автентичен / истински/. Дали доказателството по чл.194, ал.1 ГПК, каквото е показанието на свидетелката В. С., е достатъчно за оборване на оспорената автентичност на документа, е въпрос по обосноваността на съдебния акт по чл.281, т.3, пр. трето ГПК, която може да бъде проверявана само в производство по чл.290 ГПК след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и във фазата по селектиране на касационната жалба. Разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК също е ясна, по приложението има съдебна практика по чл.290 ГПК, поради което също не е обоснован допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на даденото в т.4 на ТР №1/2010г. разяснение по прилагането на закона.
Четвъртият въпрос не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал автентичност / истинността / на разписката от 3.05.2010г. и доколкото този документ е послужил като основание за съставяне на счетоводна операция по с/ка 501 каса в левова равностойност на 23 469.96 лв. Соченото от касатора допълнително основание – т. З на ал. 1 от чл. 280 от ГПК, изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, или когато се изоставя едно тълкуване на закона и се възприема друго. Касаторът не излага доводи, че чл.4, ал.5 от ЗС е неясна, непълна, че е вътрешно противоречива правна норма, изискващи изправително тълкуване, в който случая ще е осъществена предпоставката на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Така изложеното в тази връзка от касатора основание за допускане на касационно обжалване, по своята същност е свързано с оплаквания за неправилно постановен съдебен акт, което представлява касационно оплакване, съгласно чл. 281, ал. З от ГПК, но не и по допускане на касационно обжалване.
В обобщение настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На ответницата по касация А. Т. К. на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.80 и чл.81 ГПК се присъждат разноски – адвокатско възнаграждение, по представен договор за правна помощ и списък в размер на 250 лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №297 от 9.11.2012г., постановено по в.т.д. № 480/2012г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на А. Т. К. от [населено място] разноски 250 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: