O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 23.09.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 425/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1268/18.01.2010 година, заявена от К. на Община К. , приподписана от гл.юрисконсулт Н. М. срещу Решение Nо 2024 от 08.12.2009 година постановено по гр.д. Nо 2512/2009 година на П.ския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, касаещи наличие на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск и материалния закон, и е необосновано, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК.
По делото е представено изложение,с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че процесуалният въпрос за материално-правната правосубектност на Общината, като носител на субективното материално-право, по заявеният отрицателен установителен иск за собственост неправилно не е отразен с постановеното по делото решение , съгласно чл. 27 ал.1 и 2 ГПК е разрешен обратно на приетото с Определение Nо 1387 от 08.10.2009 година на ВКС по гр.д. Nо 917/2009 година на IV отд./ т.е. основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация , чрез процесуалния им представител адв. Н. А.- АК П. , с който отговор се поддържа довод, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като поставеният въпрос не е бил в рамките на спорния предмет по делото и се релевира за първи път с изложението към касационната алба . Не може да поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК/ както е посочено в изложението/ без да се сочи, какво ще се променя в практиката на ВКС и в каква насока ще се уеднаквява съдебната практика.Поддържат се доводи и за неоснователността на релевираните доводи по съществото на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид данъчната оценка на недвижимия имот.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК , с които е прието за установено , по заявения от Д. С. С. и М. С. С., че Община К. не е собственик на дворно място от 500 кв.м., ведно с построените в него две масивни перални помещения, всяко от 24 кв.м.,и бетонова площадка с три сонди с квадратура 128 кв.м., съставляващо имот пл. Nо 1342, извън регулационния план на гр.К..
За да уважи отрицателния установителен иск, решаващият съд е приел , че е налице правен интерес за водене на иска, тъй като издадения Акт за общинска собственост Nо 228 /22 .05.1998 година е пречка за приключване на реституционната процедура и възстановяване в пълен обем на земеделските земи , собственост на техния наследодател , в т.ч. и на притежаваната мелница/ воденица, която собственост е установена по делото от ангажираните надлежни писмени и гласни доказателства/ протокол за съдебна делба , 4 бр. крепостни актове, незаинтересовани и безпротиворечиви свидетелски показания/, установил е безспорна идентичност между собствения на наследодателя С. С. имот- воденица , заснет още в първия КП , в КП от 1967 година и съответстващ на описания в АОбС 288/1998 година имот пл. Nо 1342, а по картата за земеразделяне –имот Nо 022065. По делото е прието, че Община К. не е установила правно основание за придобиване правото на собственост на спорния имот, въпреки издадения акт за частна общинска собственост. Защитната теза , че се касае до имот, който не подлежи на реституция поради включването му като санитарно-хигиенна зона на каптиран извор за минерална вода и е публична общинска собственост не е установен от събраните по делото доказателства, в т.ч. констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба настоящият състав на ВКС намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване в предметната рамката нито на чл. 280 ал.1 т.3 , нито на т.2 ГПК.
За да е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на конкретно поставения от касатора материално правен или процесуално правен въпрос, то в изложението следва изрично да се сочи съдебния акт , които илюстрира наличие на поддържаното противоречие в отделни съдебни решения. С изложението на Община К. е представено Определение Nо 1387 от 08.10.2009 год. по гр.д. Nо 917/2009 година на ВКС- IV отд. , постановено в производство по чл. 288 ГПК. С определенията по чл. 288 ГПК не се разрешава спор по същество на конкретен гражданско-правен спор, поради което тези съдебни актове не могат да бъдат източник на противоречиво разрешаване на определени правни проблеми по см. на закона и съответно , даденото разрешение по допустимостта на касационно обжалване , не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване и по други дела.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като само по себе си позоваването в изложението на касатора за наличие на основание за допустимост без да бъде обосновано защо произнасянето на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, без да има аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика , не може да обоснове допустимостта на обжалването на това основание .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1268/18.01.2010 година, заявена от К. на Община К. , приподписана от гл.юрисконсулт Н. М. срещу Решение Nо 2024 от 08.12.2009 година постановено по гр.д. Nо 2512/2009 година на П.ския окръжен съд по чл. 124 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: