6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
С., 25,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3482/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №160 от 12.06.2014 г. по т.д. № 673/2013 г. на Варненски апелативен съд .
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Варненски апелативен съд е обезсилил решение №1370/25.11.2011г. по т.д. №290/11г. на Варненски окръжен съд и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че първостепенния съд е бил сезиран с обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл.29 ЗТР от настоящият касатор против [фирма] и [фирма] – Ню Й.. Претенциите са за установяване недопустимост на вписване, а в условията на евентуалност – установяване на несъществуващи обстоятелства, вписани с решение І673/03.08.2007г. на ВОС по партидата на първият ответник, а именно – вписване на увеличение на капитала на [фирма] от 900000 на 100 641 700 лв. чрез непарична вноска на [фирма], съставляваща ноу-хау за добив на еко-дизел, вписване на [фирма] като съдружник на [фирма], актуалното разпределение на капитала между съдружниците [фирма] -997417 дяла по 100лв. и [фирма] -9000дяла по 100лв. и промяна в правната форма на дружеството, отразяваща приемането на нов съдружник. Ищецът е обосновал своят правен интерес от завеждане на този иск с твърдението, че е кредитор на [фирма], вземането му е установено с влязло в сила решение и е предприел принудително изпълнение по това решение чрез налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в дружеството – първи ответник, като по реда на чл.517, ал.3 ГПК е предявил и иск за прекратяване на същото дружество, по който производството е висящо. От тези факти е изведено, че след вписване на посочените по-горе обстоятелства, при евентуално уважаване на иска по чл.517, ал.3 ГПК, ликвидационния дял на длъжника в това дружество се е трансформирал до незначителен, с оглед недопустимо респ. евентуално несъществуващо увеличение на капитала. Позитивният си интерес мотивира с това, че при уважаване на предявения иск вносителя на апорта би бил заличен като съдружник, което ще увеличи дела на неговия длъжник до 100 % от действителното имущество на дружеството.Така е обоснован правният интерес и в допълнителна молба на страната.Съдът е приел, че така мотивиран интереса от завеждане на иска с оглед твърденията на страната, обуславят извод, че с предявяване на иска се цели установяване на действителното участие на длъжника в ответното дружество [фирма], с цел обслужване на успешното реализиране на започналото срещу длъжника индивидуално принудително изпълнение. Но тъй като „ длъжника [фирма] е бил обявен в несъстоятелност с решение от 23.05.2014г. на ГОС, а настоящият ищец има качеството на кредитор с прието вземане срещу същият търговец, паралелно не може да бъде осъществявано и индивидуално принудително изпълнение.Обобщено е , че искът е лишен от правен интерес, доколкото претенцията за порочно вписване на изброените обстоятелства е обоснована единствено с висящия изпълнителен процес. Съдът е развил мотиви и относно това, че и с иска не могат да бъдат постигнати целените правни последици, тъй като евентуалното заличаване на апорта по реда на чл.29 ЗТР се приравнява на неизпълнение задължението за вноска на вносителя, като невнасянето й е основание за изключване на съдружника а последиците от порочния апорт подлежат на вътрешно уреждане в дружеството и се преодоляват чрез предприемане на необходимите действия по попълване на капитала. Направен е извод, че и в този случай ищецът не обосновава правен интерес от иска, тъй като чрез него не се постигат и мотивиралите го да предприеме съдебна интервенция последици.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите – „ Допустимо ли е да се предявява иск по чл.29, ал.1 ЗТР вр. чл.357, ал.2 ГПК за установяване недопустимост на вписването, а при условията на евентуалност на вписването на несъществуващи обстоятелства- увеличение на капитала на дружеството чрез внасяне на непарична вноска предоставена от новоприет съдружник, вписване на този съдружник и на разпределението на капитала между съдружниците, както и промяната на фирмата от Е. в О. по партидата на търговското дружество от кредитор на съдружник в първото дружество, когато за този съдружник е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик или такъв може да се предяви само от синдика.”По така поставения въпрос страната е поддържала, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела. Сочила е противоречие при разрешаване на въпроса с т.3 на ТР ОСГК № 1/02г., като подробно е развила оплакването си, че разрешенията дадени с тази точка допускат иска за установяване нищожност респ. недопустимост на вписването да бъде предявен от всяко трето заинтересовано лице. Формулираният въпрос, макар и общо поставен е релевантен. Страната, обаче не обосновава наличие на допълнителен критерий. Извън посочването на противоречиви и взаимно изключващи се основания – наличието на задължителна практика, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то и касаторът сочи неотносими разрешения към случая, тъй като въззивният съд не е разглеждал хипотезите визирани в цитираната задължителна практика, не е приел недопустимост на иска поради това, че същият е предявен от трето лице, за да бъде съотнесена сочената задължителна практика към отклоняването на състава от задължителни за него разрешения. Въззивният съд, с оглед изложените по-горе мотиви, формирали правният му извод обосновал постановения резултат, е разглеждал наличието на правен интерес у ищеца, съобразно мотивирания правен интерес от него, с оглед провеждането на универсално принудително изпълнение правна последица, от което е и попълване масата на несъстоятелността, чрез иницииране на такива производства не от всеки кредитор, а от синдика.Следователно, страната не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Поставеният втори въпрос – „ Съществува ли правен интерес от предявяването на иск по чл.29, ал.1 ЗТР вр. чл.357, ал.2 ГПК за установяване недопустимост на вписването, а при условията на евентуалност на вписването на несъществуващи обстоятелства- увеличение на капитала на дружеството чрез внасяне на непарична вноска предоставена от новоприет съдружник , вписване на този съдружник и на разпределението на капитала между съдружниците, както и промяната на фирмата от Е. в О. по партидата на търговското дружество от кредитора на съдружник в първото дружество когато за този съдружник е открито производство по несъстоятелност, предвид обстоятелството че индивидуално принудително изпълнение по реда на чл.517,ал.3 от ГПК е невъзможно, а изпълнението ще се извърши по реда на чл.718,ал.2 от ТЗ”. Така поставен този въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общ, хипотетичен и не е свързан с решаващите изводи на съда и е поставен извън контекста на спора. Такъв е и поставеният въпрос под № 3 – „ Изпълнението върху дяловете на капитала на О., които са собствени на обявен в несъстоятелност търговец само чрез продажба по реда на чл.718, ал.2 ТЗ ли може да се извърши или при ненамиране на купувач- чрез ликвидация на дружеството … „ Четвъртият въпрос – „Дали при уважаване на иска по чл.29, ал.1 ЗТР вр. чл.357, ал.2 ГПК, предявен от трето лице – несъдружник в дружеството с ограничена отговорност и установяване недопустимост на вписването на непарична вноска респ. несъществуване на обстоятелството, ще има за последица заличаване на обстоятелство и всички други, произтичащи от него -вписване на вносителя на апорта като съдружник, увеличение на капитала и промяната на фирмата от Е. в О. или приложение ще намери чл.126 ТЗ, както и петия, обвързан с отговора на четвъртия, може да бъде приет за релевантен, макар че изводите на съда в тази насока не обосновават самостоятелно правния резултат по спора.
По последните два въпроса е сочено като допълнителен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито твърденията за „голяма практическа приложимост”, които по принцип са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е поддържал, че не съществувала изрична норма която да урежда правните последици на иска по чл.29,ал.1 ЗТР вр. чл.537,ал.2 ГПК, предявен от „трето лице- несъдружник в дружеството и установяване недопустимост на вписването на непарична вноска респ. несъществуване на вписаното обстоятелство в това дружество”. Или, не са изложени доводи свързани с обосноваване на неяснотата или непълнотата на тези разпоредби,които регламентират конкретни отношения и са достатъчно ясни, нито е развил доводи, обосноваващи лаконично поставеното му твърдение, че липсва уредба третираща конкретната очертаната от него хипотеза а извеждането на правни изводи от установената регламентация е невъзможно. Още повече, че въззивният съд е разглеждал правните последици от иска с оглед правен интерес на страната от завеждането му, след като е обосновал разбирането си, че на друго основание, с оглед правния интерес, заявен от ищеца, иска е недопустим, поради висящото производство по несъстоятелност на длъжника. Правилността на изводите на съда не е предмет на разглеждане в настоящето производство, поради което лаконичното разбиране на касатора, свързано с това дали правилно е извършена преценка в случая за приложимост на чл.126 ТЗ, във връзка с правните последици от уважаване иска по чл.29 ЗТР не установяват предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед, така представеното изложение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №160 от 12.06.2014 г. по т.д. № 673/2013 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: