4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 09 юли 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3180/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Т. Д. – М., срещу въззивно решение №89 от 25.02.2015 г. по гр. дело №20/2015 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №200 от 05.11.2014 г. по гр. дело №35/2014 г. на Харманлийския районен съд за осъждането му да заплати на В. В. И. на основание чл.128 КТ сумата 1136,67 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците август,септември,октомври и ноември 2013 г. и на основание чл.215 КТ сумата 7814,58 лв., представляваща командировъчни пари за периода от м.април до м.ноември 2013 г.
Жалбата е процесуално недопустима относно иска с правно основание чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Въззивният съд е приел относно присъденото обезщетение на основание чл. 215 от КТ, че по делото не са представени заповеди за командироване. Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудов договор като международен шофьор. Това обстоятелство се установява и от длъжностната му характеристика. С оглед на събраните доказателства, представляващи справки за използваните автомобили с водач В. В. И., трябва да се приеме, че същият е пътувал общо за исковия период 148 дни, а именно м. май – 18 дни; м.юли – 23 дни; м.август – 28 дни; м.септември – 27 дни; м.октомври – 26 дни и м.ноември – 26 дни. В същите справки е посочена датата на всяко едно пътуване, неговата продължителност и изминатите километри, т.е. няма съмнение, че за така посочения период ищецът е извършвал международен транспорт. За това време той има право на командировъчни по 27 евро на ден според Наредбата .за служебните командировки и специализации в чужбина. Ето защо за този период му се дължи като командировъчни сумата от 3996 евро с левова равностойност 7814,58 лв./ 148 дни по 27 евро – 3996 евро по 1,9556 лв. – 7814,58 лв./. Ответникът [фирма] е представил четири квитанции за извършени плащания, надлежно преведени от нидерландски език. От същите е видно, че на 31.05.2013 г. е била изплатена сума в размер на 1800 евро на ищеца срещу подпис. Като основание за това плащане е посочено-заплата месец април 2013 год.; на 15.08.2013 год. е изплатена сума в размер на 1500 евро с посочване, че представлява заплата за м.юли 2013 год.; на 13.09.2013 год. е платена сума в размер на 1800 евро-заплата за м.август 2013 год. и на 20.09.2013 год. – 700 евро, без посочване основание за извършеното плащане. В откритото производство по оспорването им е установено от заключението на назначената графологична експертиза, че изпълнител на подписа в квитанциите с дата 31.05.2013 г. за сумата 1800 евро и от 15.08.2013 год. за сумата 1500 евро е ищецът. Подписът в квитанция от 13.09.2013 год. за сумата 1800 евро е вероятно на ищеца, а в квитанцията от 20.09.2013 год. за сумата от 700 евро не е възможно да се определи дали е положен от ищеца. Не може обаче да се обоснове извод, че с тези платежни документи са били изплащани парични суми за командировки. В самите документи е посочено като основание за плащане – заплата за съответни месеци. Освен това от събраните гласни доказателства се установява практиката при извършване на международен превоз превозвачите да предоставят авансово на водачите парични средства за съответния курс на пътуване с оглед заплащане на пътни такси, зареждане с горива и т.н. По делото липсват и данни как е ставало отчитането на получените от ищеца суми, за да се установи както за какво са били получени, така и по какъв начин са били разходвани. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин, че с тези пари всъщност е плащал разходи за командировка. Това не е направено, поради което искът е основателен за сумата 7814,58 лв.
Ответникът по касационната жалба В. В. И., [населено място], [община], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: дали при направено искане за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо поради постановяването му по непредявен иск, въззивният съд може да отмени решението частично, а не да го обезсили и да изпрати делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск; за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги по чл.182 ГПК, които са потвърдени и от приета по делото счетоводна експертиза и дължи ли работодателят командировъчни пари на работник, който като ищец не е доказал, че за процесния период е бил надлежно командирован. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №1/85 г. и решение №142 от 06.07.2012 г. по гр. дело №1324/2011 г. на ВКС, III г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №89 от 25.02.2015 г. по гр. дело №20/2015 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №200 от 05.11.2014 г. по гр. дело №35/2014 г. на Харманлийския районен съд за осъждането му да заплати на В. В. И. на основание чл.215 КТ сумата 7814,58 лв., представляваща командировъчни пари за периода от м.април до м.ноември 2013 г. Повдигнатите правни въпроси са неотносими. Първият въпрос – защото в случая въззивният съд е изпълнил задължението си служебно да провери допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част като е приел, че то е допустимо. Вторият – защото въззивният съд е съобразил доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги по чл.182 ГПК, които са потвърдени и от приета по делото счетоводна експертиза, но е направил извод, че с тях не се доказва плащането на командировъчни за исковия период. Третият – защото според въззивния съд по делото е доказано командироването на ищеца за процесния период.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение №89 от 25.02.2015 г. по гр. дело №20/2015 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №200 от 05.11.2014 г. по гр. дело №35/2014 г. на Харманлийския районен съд за осъждането на [фирма] да заплати на В. В. И. на основание чл.128 КТ сумата 1136,67 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците август,септември,октомври и ноември 2013 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89 от 25.02.2015 г. по гр. дело №20/2015 г. на Хасковския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението в частта за без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.