ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 894
София, 28 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 153 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Смолянския окръжен съд от 18.07.2008 г. по гр.д. № 328/2008, с което е потвърдено решението на Маданския районен съд от 12.02.2008 г. по гр.д. № 214/2006, с което са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Недоволни от решението са жалбоподателите Т. А. Р. и Е. К. Р., представлявани от адв. А от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да посочи правната квалификация на предявения иск и за допустимостта на свидетелски показания за установяване на твърдяната симулация, когато признанието изхожда само от единия от съпрузите, страна по оспорваната сделка и материалноправните въпроси за значението на порока по отношение на единия съпруг върху цялата сделка, както и за последиците от нищожността на прикритата сделка, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. Р. А. и С. А. А. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси имат отношение към правото на защита, а материалноправните обуславят крайното решение на съда, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за дружество с ограничена отговорност, съгласно който истците предоставят ползването на имоти, а ответниците ще внесат равностойна сума в пари за финансиране на бъдещата обща стопанска дейност. Дружеството не е регистрирано, но истците продават на ответниците половината от уговорените имоти, след което оспорват с иск сделката като симулативна.
По повдигнатите въпроси няма представена съдебна практика, която да се различава от установената, че съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация на предявените искове, но е длъжен сам да посочи вярната правна квалификация, като изхожда от основанието (фактите и обстоятелствата) и петитума (съдържанието на претендираното право) на исковата молба. Когато в изпълнение на това свое служебно задължение съдът е посочил вярната правна квалификация, постановеното решение няма порок. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, когато съдът посочи погрешна правна квалификация. Решението е недопустимо, ако съдът разгледа друг – непредявен иск, който се основава на различни факти и обстоятелства или признава или отрича право с различно съдържание. Валидността на сключения договор за ООД е без правно значение, тъй като същият договор обвърза валидно страните съгласно чл. 357 и сл. ЗЗД. Този договор е подписан от всички и той е признание, изходящо от всички страни, което прави вероятно съществуването на симулация. Отделно стои въпросът, че последващото признание на един от необходимите другари има значение и за останалите и прави допустим разпита на свидетели за установяване на симулацията по отношение на всички съгласно чл. 165, ал. 2 вр. чл. 216, ал. 2 ГПК. Съществува и трайно установена съдебна практика, че опорочаването на една сделка по отношение на единия от съпрузите не се отразява върху обвързващата сила на сделката по отношение на другия съпруг. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, тъй като правилно е приел, че сделката е опорочена по отношение на всички страни. Въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика, че ответникът по иска за обявяване нищожност на привидната сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД може да поиска разкриване на симулацията съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В случая обаче ответниците не са направили такова искане, а са претендирали, че и прикритото съглашение (договорът за дружество) е нищожно.
При наличието на посочената съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, повдигнатите въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по касацията не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 18.07.2008 г. по гр.д. № 328/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.