О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София, 22.06. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 408/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответник [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. П. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав № 1744/16.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1914/11 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, І-6 състав от 20.01.2011 г., постановено по гр. д. № 3494/2009 г., с което на основание чл. 49 ЗЗД С. [фирма] и на основание чл. 45 ЗЗД ответник Д. Т. Ц. солидарно са осъдени да заплатят на ищците Г. С. Г. и на С. Г. С. и К. Г. С., действащи чрез техния баща Г. С. Г. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка Т. Г. Г., настъпила на 8.07.2004 г. в размер по 70 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 8.07.2004 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че при определяне размера на присъденото обезщетение въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВС /т. 11 ППлВС № 4/68 г./ да се изследват поотделно обстоятелствата и критериите от значение за определяне обезщетението за претърпени болки и страдания поотделно на всеки от ищците. С определянето на еднакво по размер обезщетение въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразил връзката на починалата с всеки един от ищците-съпруг и две деца, че тримата ищци са на различна възраст към момента на деликта, предполагащо различна психо-физическа зрялост и различно възприемане на случилото се. Съдът не се е съобразил със съдебната практика при определяне размера на обезщетението за подобен род деликти към 2004 г. и необосновано е завишил обезщетението. Позовава се на Р. № 81/14.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 659/2007 г., ІІ о, ТК; Р. № 22/29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6384/2007 г., ГК, ІV г. о., копия от които са приложени.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената по-горе част е подадена и от Д. Т. Ц., приподписана от процесуален представител адвокат Т. Р..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. По въпроса за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД при субективно съединени искове на няколко ищци, а именно: необходимо ли е да бъдат изследвани поотделно за всеки ищец обстоятелствата, въз основа на които се определя обезщетението по чл. 52 ЗЗД, при положение, че ищците имат различна родствена връзка с пострадалото лице, касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС с ППлВС № 4/68 г., както и че по същия въпрос е налице и противоречие в практиката на съдилищата-Р. № 81/14.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 659/2007 г., ІІ о., ТК; Р. № 135/11.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 39/2009 г., І н. о., НК; Р. № 526/19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 1004/2006 г., ІІІ н. о.; Р. № 1031/21.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2007 г., ІІІ г. о.; Р. № 312/25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., ІІ г. о. Поддържа се, че произнасянето по посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По въпроса относно момента, от който се дължат лихви върху обезщетение за неимуществени вреди, по който се поддържа, че въззивният съд, като е приел, че моментът е датата на смъртта на общата наследодателка на ищците се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 510/30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г., ВКС, ІV г. о., с което е прието, че началният момент за начисляване на законна лихва върху обезщетението по чл. 52 ЗЗД е моментът на влизане в сила на решението. По същия въпрос съществува и противоречива практика на съдилищата-Р. № 82/3.05.2010 г. по гр. д. № 171/2010 г. на АС-В. Т. и Р. № 81/14.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 659/2007 г., ІІ о., ТК, ВКС. По процесуалноправният въпрос относно мотивиране на решението в частта за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища-т. 11 от ППлВС № 4/68 г., Р. № 8/20.02.2009 г. на Окръжен съд-Разград по гр. д. № 395/2008 г.; Р. от 20.12.2008 г. на Окръжен съд-Кюстендил по н. ч. х. д. № 273/2008 г.; Р. № 75/18.04.2008 г. на Апелативен съд-В. по в. гр. д. № 85/2008 г. и Р. от 11.06.2002 г. на Апелативен съд-София по гр. д. № 374/2002 г., копия от които са приложени.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. С. Г., С. и К. Г. С., последните двама действащи чрез своя баща и законен представител Г. С. Г. за заплащане на обезщетение за размера над по 70 000 лв. до присъденото по гр. д. № 3494/09 г. на СГС, І-6 състав обезщетение по 100 000 лв. с всички законни последици е подадена от ищците Г. С. Г. лично и като законен представител на С. и от К. С. Г. със съгласието на Г. С. Г. чрез процесуални представители адвокати Р. Ж. и Ц. Ц.. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите-ищци се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 11 и т. 12 от ППлВС № 4/68 г. Изложеното разбиране е обосновано и със съдебни решения на ВКС, ВС и САС, копия от които са приложени.
От процесуалните представители на касаторите-ищци е подаден писмен отговор срещу касационните жалби, подадени от ответниците С. [фирма] и Д. Т. Ц.. Жалбите са оспорени като неоснователни.
От процесуалния представител на ответника Д. Т. Ц. е подаден писмен отговор на касационната жалба от ищците със становище за неоснователност, както и писмен отговор на жалбата на ответника СБАЛГ [фирма] със становище за частична основателност.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание въззивното решение да се допусне до касационно обжалване.
Въпросите спазил ли е въззивния съд разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди във връзка с разясненията по прилагането на тази разпоредба по т. 11 и т. 12 от ППлВС № 4/23.12.1968 г., за индивидуализирането на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от ищците по субективно съединените им искове, както и за обосноваването на определения размер на обезщетението с особеностите на конкретния случай, поставени с изложенията към жалбите на страните в процеса, по своя характер съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна на въззивното решение, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Основанията за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК съгласно разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Относно началният момент на лихвата за забава при обезщетяване на вреди от непозволено увреждане – от датата на увреждането – практиката на съдилищата от много години е последователна и непротиворечива и в съответствие с тази практика се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд,, ГО, 8-ми състав № 1744/16.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1914/2011 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: