2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София, 05.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2635 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Т. А.-Т. А., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. М., против решение № 782 от 5 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 5774/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 5657 от 24 август 2018 г., постановено по гр.д. № 13191/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от А.-Т. против Р. Р. М., с адрес в [населено място], иск за заплащане на 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от назоваването на името „А.“ като „ прозвище“, от взаимстване на идеи от публикувани книги, интервюта и публикации, и от публикацията във вестник „Телеграф“ от 02.08.2016 г. относно „родовото проклятие на дата на раждане – дата 26“.
Срещу същото въззивно решение в частта му, с която се потвърждава решение № 5657 от 24 август 2018 г., постановено по гр.д. № 13191/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от Р. Р. М., с адрес в [населено място], против С. Т. А.-Т. А., с адрес в [населено място], иск за заплащане на 30000 лева обезщетение за неимуществени вреди от публикацията „Сън ли съм или ме има“, поместена в списание „К. кръг“, бр. 9 /189/, издаден на 01.09.2016 г., е подадена касационна жалба от М., представляван от адв. С. С..
В касационната жалба на А.-Т. се заявяват всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Твърди се, че съдът не е оценил обективно представените от касаторката доказателства за плагиатство на нейния интелектуален труд от ответника М., и неправилно е прието, че не са дефинирани никъде обективни и ясно установими научни (или други) критерии за преценка на познанията по астрология и нумерология/номерология. Посочено е, че издадените от касаторката произведения съдържат идеи, мисли, съждения, изчисления, анализи и други, които попадат в жанра научно-популярна литература, поради което попада под защитата на ЗАПСП, а в производството са посочени доводи за взаимстване и плагиатство в осем случая, като нарушен е материалният закон в минимум три от примерите на плагиатство, в които има пълно съвпадение между текстовете и смисловата конотация на публикациите на касаторката и ответника М., и случаите са подробно пояснени. Подчертава се, че автор на знанието за изчислителният и разделителен метод в кармичната номерология е А. поне тринадесет години преди ответника М. да го възпроизведе като свое. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се иска съдът да допусне до разглеждане касационната жалба и да прецени обосноваността на въззивното решение и несъответствието му с материалния закон за установяване на плагиатство, и се преповтарят доводите на касационната жалба.
Ответникът по тази жалба Р. Р. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. С., в отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност.
В касационната жалба на М. се твърди, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно и че страда от всички пороци, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Сочат се редица изявления на ответницата А.-Т., които следва да се преценят като унизителни за честта и достойнството на касатора, непристойни от гледна точка на общоприетия морал и предизвикващи негативна оценка на обществото. Оспорва се възприетото от съда, че касаторът следва да докаже, че има образование в областта на кармичната нумерология, каквото от свидетелските показания се установява, че няма. Изтъква се, че правото на свободно мнение, както са квалифицирани съответните изявления, не може да бъде използвано за накърняване на правата и доброто име на другите, както и че липсата на достатъчно практическо основание в подкрепа на оценъчните изявителни съждения означава, че с тях се реализира злоупотреба със свободата на словото. Според касатора, процесните твърдения съдържат категорична информация за позорни обстоятелства за него – незаконно присвояване авторството на чуждо произведение/я, или текст/ове като свой/и собствен/и, е високо обществено укоримо обстоятелство и поведение, включително обявено за престъпно такова, и безспорно е позорящо, поради което твърденията за осъществяването на плагиатство от негова страна, без да се осигуряват доказателства за истинността им, следва да се квалифицира като клевета. Изтъкнато е, че касаторът е разработил собствена система кармична номерология, при която се дава ново тълкувание на силата на числата и влиянието им върху хората във взаимовръзка със съдбовния път на всеки конкретен човек, чрез използване на нов метод, и липсват доказателства, че новите тълкувания и разяснения са присвоени от трети лица или от самата ответница, която дори приема такива тълкувания за подигравка или невежество. Сочи се, че ответницата е съзнавала съдържанието на публикацията си и е разбирала, че ще бъде публикувана, а и самата тя е собственик и редактор на списание „К. кръг“. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че очевидна неправилност е налице въз основа на необоснования извод на съда относно правното значение на фактите, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, като тази незаконосъобразност е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата.
Ответницата по тази касационна жалба С. Т. А.-Т., представлявана от адв. Ц. М., в отговор излага доводите си за правилността на въззивното решение в обжалваната му от М. част.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на М. против А.-Т. за сумата от 30000 лева обезщетение за неимуществени вреди от публикацията „Сън ли съм или ме има“, поместена в списание „К. кръг“, бр. 9/189/, издаден на 01.09.2016 г., и на А.-Т. против М. за сумата от 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от назоваването на името „А.“ като „прозвище“, от взаимстването на идеи от публикувани книги, интервюта и публикации, и от публикацията във в. „Телеграф“ от 02.08.2016 г. относно „родовото проклятие на дата на раждане – дата 26“, въззивният съд взема предвид, че автор на статията „Сън ли съм или ме има“ е А.-Т., но използваните в нея изрази нямат характер на фактически твърдения, а съставляват оценка и мнение за личността на М.; за неподкрепени с доказателства са намерени твърденията на М., че е астролог и нумеролог, и че публикацията е уронила професионалното му име; така, освен липсата на противоправност на конкретното деяние, не се доказвало и наличието на каквито и да било неимуществени вреди, претърпени от него, за да могат те да бъдат овъзмездени по справедливост, като в тази връзка се сочи, че свидетелските показания пресъздават и преразказват субективните впечатления на ищеца, споделени на свидетеля. По насрещния иск на А.-Т. е посочено, че приложените по делото писмени документи – части от книги, статии, списания и др., не установяват те да са закрилян обект на авторското право предвид разпоредбата на чл. 3 ЗАПСП, а по-скоро се касае за идеи и концепции, които не се закрилят от авторското право съгласно чл. 4, т. 2 ЗАПСП, и ответникът по този иск, упражнявайки подобно на ищцата занятие, може да се съгласи или да не се съгласи с тези идеи и концепции, или части от тях, като би могъл чрез съответните общоприети и общоупотребими в българския език думи и изрази да има по едни въпроси в областта на астрологията и нумерологията/номерологията подобни на А.-Т. схващания, и обратно – по други въпроси да изрази несъгласие и да изложи свои виждания, без това да означава, че той не е прав или е по-малко знаещ. Изрично се подчертава, че не са дефинирани никъде обективни и ясно установими научни или други критерии за преценка на познанията по астрология и нумерология/номерология както в други области на човешкото познание, поради което не би могло да се направи реална и обективна преценка за това кой има по-добри познания в процесната област, поради което е изключително спорно доколко може да става дума за „плагиатство“ в подобна сфера на дейност, а дори и такова да може да е налице, от доказателствата по делото не се установява да е налице такова, разбирано като използване на значителна част (по количествен и качествен критерий) от произведение, написано от друго лице. Не е прието за основателно твърдението на А.-Т. за вредоносно деяние на М., изразило се в изнесени твърдения за родовото проклятие на числото 26, с което е проявен целенасочен психически тормоз върху нея във връзка с лична трагедия, тъй като в статията „Сън ли съм или ме има“ самата тя категорично е отрекла реалността на тези твърдения, определяйки ги като „небивалици“, и не са събрани доказателства за понесени в тази връзка вреди.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по двете жалби.
В касационната жалба на А.-Т. не е поставен изричен правен въпрос, отправен за тълкуване от страна на ВКС. Изложено е само твърдението, че съдът не е оценил обективно представените от касаторката доказателства за плагиатство на нейния интелектуален труд от М., и се иска ВКС да разгледа обосноваността на въззивното решение в конкретни три хипотези, в които е налице съвпадение на буквално идентично като съдържание чуждо произведение или значителна част от него. Твърди се още, че практиката на ВКС, на която въззивният съд се е позовал – решение № 426 по гр.д. № 122/2014 г., IV г.о., не е приложима в разглеждания случай. В соченото решение ВКС тълкува два въпроса, единият от които е какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, и разяснява какво е плагиатство според разбиранията на доктрината и разпоредбите на НК.
Заявените с касационната жалба и изложението към нея твърдения не покриват изискването на закона в чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд да се сезира с правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен съответният въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС заключава, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай, освен липсата на посочени допълнителни основания (т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК) със съответната им обосновка, касаторката не е формулирала правни въпроси по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд. Така още в началото на изложението се твърди, че съдът неправилно е приложил процесуалния закон при преценката на доказателствата, но както е разяснено в соченото ТР, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, определени в чл. 281, т. 3 ГПК, каквито подробно са разяснени както в жалбата, така и в изложението към нея. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл. 290, ал. 1 ГПК. Така в случая не са поставени правни въпроси за обхвата на закрилата по чл. 3 ЗАПСП и за съдържанието на изключението по чл. 4, т. 2 от същия закон, както и въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. Липсата на правен въпрос, по който да бъде извършена преценката по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, препятства допускането на касационното обжалване. Подобна липса не може да бъде компенсирана с оспорване на приложимостта на тълкуване, дадено от ВКС, и използвано от въззивния съд при обосновката на изводите му по съществото на спора, доколкото не е ясно по кой въпрос е необходимо да се осъществи евентуално преценката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ако хипотетично се приеме, че такова основание се поддържа.
Неоснователно се поддържа от касатора М., че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
Касаторът заявява несъгласие с изводите на съда по отправените изявления и формулираните квалификации в съответната статия на ответницата и сочи стандартите за реализиране правото на защита на правата на чест, достойнство и добро име, в баланс с правото на свободно изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово, защитено от КРБ и КЗПЧОС. Подчертават се като тежки обидни и унизителни квалификациите, използвани в статията, както и наличието на грубо позорящи обстоятелства, и се прави разлика с оценъчните съждения. Не се обосновават обаче хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Макар формално касаторът да твърди, че грубо са нарушени правилата на формалната логика, видно от съображенията му, подобен извод в случая не би могъл да се формира пряко от мотивите на съдебния акт, без да се подложат на преценка доказателствата по спора, каквото правомощие за съда липсва в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване.
Разноски на двамата касатори за настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото от представения договор за правна защита и съдействие от страна на А.-Т. е видно, че заплатената сума е за подготовка и подаване на касационната жалба (недопуснато обжалване по тази жалба), а касаторът М. не е представил доказателства за сторени разноски за защита срещу касационната жалба на А.-Т., които да следва да бъдат възмездени, и при недопуснато касационно обжалване по неговата касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 782 от 5 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 5774/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: