О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София, 29.09.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 680/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К., гр. С., чрез пълномощника си а. Б, срещу въззивно решение от 13.05.2008г. по гр.дело № 226/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и т.2 и т.3 ГПК. Поставените въпроси са за доказателствената стойност на извлечението от емлячния регистър от 1929г. – 1935г. относно собствеността върху имотите към момента на одържавяването им.
Ответниците по касация Д. г. с. Ш. лъка, О. С. , ОС”З”-С. и РУГ-С. , не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 62/29.01.2008г. по гр.д. № 684/2007г. на Смолянския районен, с което е отхвърлен искът, предявен от Д. Д. К. по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ вр.§9 ПЗР ЗВСГЗГФ за признаване правото им в качеството на наследници на Д. Д. К. на възстановяване собствеността върху паша в м. «Кикеза» в размер на 4,260 дка и нива в м. «Паражика» в размер на 5,327 дка. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че наследодателят на ищеца Д. К. е починал още през 1945г. -преди обобществяването на земите и не е установено по делото процесните имоти да са били негова собственост към този момент, както и да са били собственост на наследниците му към по-късния момент на национализацията. В разпоредителното завещание, съставено от наследадателя през 1943г. имотът в м. «Паражика» липсва, имотът в м.»Кикеза» се сочи като неустановено пространство, а гората като продадена. В извлечението от емлячния регистър от 1949г. за един от наследниците на К. – сина му Д. Д. К. , също липсва деклариране на процесните имоти.
Поставеният от касатора правен въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото. Решаващият извод на въззивния съд не е относно доказателствената стойност на извлечението от емлячния регистър от 1935г. като документ, годен или негоден да установи правото на собственост към момента на обобществяването. Той е за неустановеност в процеса на твърдението, че към този момент имотите са принадлежали на общия наследодател, поради това, че последният вече е починал и че са налице данни, сочещи липса на деклариране на имотите от наследниците в последващите регистри от 1949г., актуални към момента на национализацията. Ето защо и приложените към касационната жалба решения не установяват противоречиво разрешаване на повдигнатия от касатора правен въпрос при идентични или сходни хипотези и са неотносими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Следва да се отбележи, че и част от приложените съдебни решения са основани не на вписванията в емлячните регистри до 1935г., както се твърди от касатора, а на извлечения от регистрите от 1949г., други писмени доказателства за правото на собственост, както и на списъци на горопритежатели на кооперативни ревири. Последните са относими доказателства при приложение на разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд. Приложените решения по административни дела, постановени по реда на чл.33 и сл. ЗВАС не представляват съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, респ. чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ в исковото производство пред гражданския съд. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото в разглеждания случай се касае за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно установяването на твърдените от ищците факти, а не за необходимост от такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 13.05.2008г. по гр.дело № 226/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.