О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София, 11.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 94 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ОУ “П” с. Г., обл. Смолян, представлявано от директора Н. Е. У. , чрез процесуалния му представител адв. Н, против въззивното решение № 232 от 19 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 368 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 82 от 15 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 106 по описа на районния съд в гр. С. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото няма мотиви защо са игнорирани доводите на касатора; чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд са повторени допуснатите нарушения; погрешно е променена волята на страните по КТД, които не са използвали термина “съгласие” или “положително становище”; налице са данни, че въпросите са разрешавани различно от съдилищата. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, при противоречиво разрешаване от съдилищата и по въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по приложението на закрилата по чл. 333 ал. 4 КТ във връзка с предвиденото в чл. 10 т. 5 на КТД “предварително становище” на синдикалната организация следва да се разбира като “предварително съгласие”.
Ответникът М. Р. Х. от с. Т., обл. Смолян, чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че основният спорен въпрос е дали ищецът се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 4 КТ; работодателят е поискал становище на синдикалната организация, която отговорила, че не е съгласна ищецът да бъде уволнен; разпоредбата на чл. 333 ал. 4 КТ има императивен характер и КТД не може да й противоречи по аргумент на чл. 50 ал. 1 КТ; независимо от основателността на иска по посочените съображения, извършеният подбор е в нарушение на чл. 329 КТ – качеството на работата въобще не е обсъждано.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата, както и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Независимо от посочените от касатора, както и от ответника съдебни решения – № 722 по гр.д. № 2* за 2003 г. на ІІІ ГО, № 381 по гр.д. № 1* за 2005 г. на ІІІ ГО, № 57 по гр.д. № 761 за 2005 г. на V ГО, № 2* по гр.д. № 644 за 2004 г. на ІІІ ГО, касационният съд приема, че следва да вземе предвид постановено решение по реда на чл. 290 ГПК, в което е разрешен идентичен материалноправен въпрос по същия КТД – решение № 431 по гр.д. № 1* за 2009 г. на ІІІ ГО. Решението по чл. 290 ГПК е по естеството си такова по уеднаквяване на съдебната практика, поради което поставения материалноправен въпрос следва да се разгледа само на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По посочения проблем въззивното решение е дало разрешение напълно в унисон с приетото задължително тълкуване на въпроса, сторено в посоченото решение № 431 по гр.д. № 1* за 2009 г. на ІІІ ГО – независимо, че в КТД е употребен израза „предварително становище” на синдикалния орган, по същество се касае за изискване на предварително съгласие, като липсата му е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Довод в тази насока касационният съд е почерпил от императивния характер на правилото на чл. 333 ал. 4 КТ. Тъй като по поставения въпрос е дадено разрешение, което не е в нарушение на задължителната съдебна практика, то касационния контрол на атакуваното решение по реда на чл. 290 ГПК не следва да се допуска.
Отделно от това следва да се отбележи, че дори и горният извод да не беше правилен, то касационният контрол отново нямаше основание да бъде допуснат, защото въззивният съд, освен по закрилата по чл. 333 ал. 4 КТ в мотивите си е изложил и съображения за пороци при осъществения подбор, което, като самостоятелно основание за незаконност на атакуваната заповед, води до основателността на иска за отмяната й. Правен въпрос в тази връзка не е зададен от работодателя, поради което би липсвало основание за допускане на касационното разглеждане.
Ответникът претендира заплащане на разноски пред касационната инстанция, които са в размер на 150 лева по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 232 от 19 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 368 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
ОСЪЖДА О. у. “П” с. Г., обл. Смолян, представлявано от директора Н. Е. У. , да заплати на М. Р. Х. от с. Т., обл. Смолян, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: