О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 14.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 609 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 21.03.2011 год. по гр. д. № 1047/2010 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 18.10.2010 год. по гр. д. № 401/2009 год. на Гоцеделчевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Ю. Т. и Ф. С. Т. против С. Ю. Т. и К. С. Т., всички от [населено място], [община], иск за собственост на основание наследяване и придобивна давност по отношение на урегулиран поземлен имот Х-* в кв. 52 по действуващия план на [населено място], с площ 600 кв. м., при описаните в решението граници и построената в него в периода 1974-1977 год. двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв. м. и за предаване от ответниците на владението върху описания имот.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците Ю. и Ф. Т., чрез пълномощника им адвокат К. Б. от АК – [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна, като се постанови друго решение по същество на спора, с което искът им бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че по релевантните за извода на съда материалноправни въпроси, касаещи придобиване на правото на собственост по давностно владение и предпоставките на закона за това от обективна и субективна страна, както могат да бъдат обобщени поставените конкретни такива в т. т. 1 и 2 от изложението, процесуалноправните въпроси относно правната квалификация на твърдения от тях придобивен способ – т. 3, преценката на събраните гласни и писмени доказателства по делото и признанието на иска от един от ответниците – т. т. 4-7 от изложението, произнасянето на въззивния съд е в противоречие на представената от касаторите съдебна практика. Не са изложени съображения в какво се изразява констатираното противоречие и кои от формулираните въпроси касае.
Ответницата К. С. Т. в представения писмен отговор чрез адвокат Г. Б. от АК – [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, евентуално оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С. Т. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният ревандикационен иск е отхвърлен, въззивният съд приел, че ищците не са установили в производството придобивен способ за твърдяното право на собственост върху спорния недвижим имот – наследяване от А. /Х./ Т., починал през 1929 год., дядо на първия ищец, за който не е и установено да е бил собственик на имота, представлявал земеделска земя, нито придобиване на собствеността на основание давностно владение за периода от 1974 год. до предявяването на иска. Въз основа на събраните свидетелски показания съдът е приел, че от 1980 год. фактическата власт върху имота се осъществява от ответниците С. и К. Т., син и снаха на ищците, на която последните не са се противопоставяли, нито са ангажирани доказателства относно предоставянето на имота за ползуване от тях. Доказателствената тежест за установяване на фактическа власт върху имота и наличие на намерение за своенето му от ищците е тяхна, поради което и при липса на доказателства за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, този придобивен способ не е налице, включително и по отношение на построената в имота жилищна сграда.
Следователно, произнасянето по въпроса за липсата на предпоставките на придобивната давност, като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска за собственост. Произнасянето по този въпрос от въззивния съд не е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика, включваща влезли в сила решение по отделни спорове, напротив – и в цитираното решение по гр. д. № 2083/99 год. на СГС, както и в многобройната утвърдена практика по поставения въпрос придобиването на вещното право на собственост по давност е налице при осъществяване на фактическа власт и наличие на намерение за своене. В обжалваното решение съдът е приел, че тези предпоставки от обективна и субективна страна не са налице, поради което и ищците не могат да се легитимират като собственици на това основание. Второто цитирано решение – по гр. д. № 3047/97 год. на ВКС, ІV г. о. е неотносимо към поставения материалноправен въпрос, тъй като касае разликата във времето на предявяване на отделните искове с оглед зачитане действието на силата на присъдено нещо, чийто предмет обхваща само спорното материално право, при спор за допустимостта на повторно предявения иск.
Останалите решения от съдебната практика, на която се позовават касаторите, са относими към поставените в изложението процесуалноправни въпроси, произнасянето по които обаче също не влиза в противоречие с тях. Отделно от това, преценката на събраните по делото доказателства, признанието на иска от единия от ответниците, както и правната квалификация на спорното право са в правомощията на решаващия съд, а доводите на касаторите в това отношение под формата на формулирани въпроси представляват оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения. Същите не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК, което има за предмет наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е разяснено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи във въззивното решение, поради което и не могат да обосноват поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. То не е налице и по поставения материалноправен въпрос за давностното владение, тъй като същият не е решаван противоречиво в представената към изложението съдебна практика, а и в утвърдената такава, вкл. и задължителна.
По останалите сочени от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК липсват изложени съображения за противоречие със задължителна практика, а както се посочи вече, обуславящият материалноправен въпрос не сочи на такова, нито за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Формалното позоваване на основанията в закона не обосновава извод за тяхното наличие, поради което и с оглед липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Разноски в полза на ответницата К. Т. не се присъждат, тъй като липсват данни такива да са направени в настоящето производство.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 84 от 21.03.2011 год. по гр. д. № 1047/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от Ю. Ю. Т. и Ф. С. Т., чрез пълномощника им адвокат К. Б. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: