2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 14.07. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1861 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Х. срещу решение № 600/21.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 738/2013 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като са потвърдени решение № 181/19.07.2013 г. и определение № 488/06.2013 г., постановени (определението – по реда на чл. 248 от ГПК) по гр. дело № 238/2013 г. на Мездренския районен съд (МРС), е уважен предявеният от Ц. Л. Х. срещу жалбоподателката, иск с правно основание чл. 56, ал. 6 от СК, като е изменено решение № 414/24.06.2002 г. по гр. дело № 1166/2001 г. на МРС – в частта относно предоставеното ползване на семейното жилище, както следва: ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], представляващо втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ІV-659 в кв. 41 по плана на [населено място], е предоставено на ищеца и е прекратено ползването на жилището от жалбоподателката; в тежест на последната са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран следният материалноправен въпрос по приложението на чл. 56, ал. 6 от СК, а именно: при наличието на промяна на кои обстоятелства може да се прекрати ползването на семейното жилище от бившия съпруг – на които и да било обстоятелства или на обстоятелствата, станали причина да му се предостави ползването на семейното жилище. Жалбоподателката сочи допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като твърди, че че по този материалноправен въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без в тази връзка да сочи никакви конкретни актове на ВКС и без да излага каквито и да било съображения за значението на въпроса относно приложението на закона и за развитието на правото.
В изложението си жалбоподателката поддържа и че въззивният съд, постановил обжалваното решение, не се съобразил с фактическата обстановка, изяснена по делото, а именно – че жалбоподателката живеела на квартира, а не в собствено жилище, който факт бил причина за предоставяне ползването на семейното жилище на нея по брачното дело. В тази негова част изложението на жалбоподателката не съдържа извеждане, респ. – формулировка на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а преповтаря едно от оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното въззивно решение, т.е. – едно от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, което не може да бъде обсъждано в настоящото производство по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл е и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Ответникът по касационната жалба – ищецът Ц. Л. Х. в отговора си излага становище и съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отделение на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения по делото иск, въззивният съд, след анализ на доказателствата и на установените от тях обстоятелства по делото, е приел, че твърдяната от ищеца промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 56, ал. 6 от СК, е налице. За да достигне до този решаващ извод, окръжният съд е изложил следните съображения: Приел е за установено, че ползването на процесното семейно жилище е било предоставено на жалбоподателката-ответница с бракоразводното решение между страните, като са били отчетени жилищната й нужда, пребиваването на пълнолетната дъщеря на страните в жилището, както и на майката на жалбоподателката. Приел е за установено и че 10 години по-късно нито едно от тези обстоятелства не е налице – жалбоподателката от около 5 години живее постоянно в [населено място] при своята пълнолетна дъщеря, предоставеното й за ползване процесно жилище в [населено място] стои заключено, с преустановено електрозахранване и без консумация на питейна вода, което ясно сочи, че не се ползва по предназначение. Наред с това, въззивният съд е изтъкнал, че при разрешаването на въпроса за предоставяне ползването на процесното семейно жилище при развода между страните, съдебните инстанции са приели, че то е придобито през време на брака им, т.е. – че е съсобствено. Въз основа представения в първоинстанционното производство по настоящото дело нотариален акт № 184/22.12.1992 г., обаче окръжният съд е приел за установено, че процесното жилище е собственост на ищеца. Като се е позовал на ТР № 11/21.03.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е намерил за недоказано и оспорването на този нотариален акт от страна на жалбоподателката-ответница по настоящото дело. Приел и че това оспорване е в противоречие с позицията на самата жалбоподателка във въззивната й жалба, че процесното жилище не е съсобствено, а е собственост на ищеца. Намерил е че това също сочи на промяна в обстоятелствата, при които жилището й е било предоставено за ползване.
С така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, окръжният съд не е разрешил изведения от жалбоподателката материалноправен въпрос по приложението на чл. 56, ал. 6 от СК в противоречие с практиката на ВКС, както неоснователно се поддържа в изложението към касационната жаллба. Както вече беше посочено, самата жалбоподателка не сочи никакъв конкретен акт на ВКС, в противоречие с който да е постановено обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а и такъв акт не се установява. Напротив – възприетото от въззивния съд разрешение на този материалноправен въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която е например решение № 91/04.06.2013 г. по гр. дело № 860/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. При наличие на такава практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, този материалноправен въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като и самата жалбоподателка не излага каквито и да било аргументи и доводи в тази насока, а простото възпроизвеждане на текста на разпоредбата от закона не може да обуслови извод за наличието и на това допълнително основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателката допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ответница дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 600/21.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 738/2013 г. на В. окръжен съд;
ОСЪЖДА К. П. Х. да заплати на Ц. Л. Х. сумата 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.